Хорхе Букай - Писма до Клаудия

Аз искам да съм онзи, който пали хиляди огньове; нещо повече — искам да науча хиляди хора да палят огньове.

Няма никакво съмнение, че не съм скромен .

Клаудия,

По всичко личи, че за да придобием социални умения, трябва да повярваме, че…

… лъжата е нещо лошо.

… да се работи е хубаво.

… парите не са най-важното.

… сексът е неприличен (или поне донякъде, освен ако не е „с любов“).

… подчинението е похвално (още повече, ако е безпрекословно).

… комунистите (или фашистите, или арабите, или чернокожите) са лоши (или добри, ако аз съм комунист, фашист, арабин или чернокож).

… материализмът е лош.

… идеализмът е още по-лош.

… да се живее без очаквания за бъдещето е неправилно.

… добрината е нещо положително.

… нищо не е по-добро от интелигентността.

… бездействието е вредно.

… змиите са зли (или отровни, или опасни).

… няма нищо по-добро от реда.

… агресията е страшна.

… човекът е висше животно.

… самоконтролът трябва да се дава за пример.

… хубаво е човек да има ясни цели.

… глупаво е да се действа импулсивно.

… да се планира е умно.

… гълъбите са добри, а гарваните са лоши.

… егоизмът трябва да се порицава.

… любовта е по-добра от омразата.

… тъгата е нещо отрицателно.

… нищо не е по-лошо от смъртта.

… най-лесният път никога не е най-добрият.

… вярата е възвишена.

… лудостта е болест.

… крайностите са лоши.

… най-хубавото е човек да е професионалист…

… за да бъдем обичани.

Клаудия,

Права си, предишното ми писмо беше удар под кръста.

Наричам всички тези предписания „морал за масова употреба“. Това било хубаво, онова било лошо… Какво означава хубаво и лошо?

Често казвам на пациентите си, че никога не съм убивал човек — и пояснявам, че това е така, защото никога не съм имал основателна причина.

Коя причина би била основателна?

Нека си представим, че се прибирам у дома и виждам, че някакъв непознат е хванал децата ми и е опрял нож до гърлата им. Когато ме вижда, непознатият се хвърля към мен. На свой ред, хващам първото попаднало ми оръжие — нож, пистолет, бухалка, тръба… Няма значение! Боря се за живота си и за живота на децата си. По време на схватката го убивам. Тази причина би била основателна.

Нека се върна на мисълта си: ако мога да оспоря безпогрешността на предписанието „Не убивай“ , как да не оспоря всичко останало?

А законът? Къде остава законът?

Наскоро разговарях по този въпрос с един познат адвокат — Антонио, и той ми помогна със следното обяснение, което ми се стори изключително ценно: законът не казва какво да се прави или какво да не се прави.

Нека вземем следния пример: А измамва Б. Полицията арестува А и го осъждат на шест месеца затвор или да плати обезщетение в размер на определена сума.

Законът не казва: „Не мами“. Законът казва: „Онзи, който мами друг, при определени условия, трябва да изтърпи едно или друго наказание“. Законът спира дотук. Именно превръщането на закона в морал е това, което изкривява социалната му функция, поставя индивида в калъп, масовизира и омаловажава жителите на една страна.

Въпреки това обществото, в което живеем, убедено вярва в морала за масова употреба. Толкова усилия са положени за създаването на тези предписания — това каприз на обществото ли е?

Не, според мен не е.

Мисля, че подобни опити да се регулира поведението на индивидите се основават на едно „философско“ предубеждение, което също е предназначено за масова употреба и гласи: „По своята същност човекът е зъл демон, неудържим звяр, движен от най-низките си страсти, разрушителен и жесток“.

На вниманието на всички, които са повярвали:

Непоколебимо вярвам, че когато върху човека не се упражнява никаква принуда, когато той е истински свободен и усеща, че околните го приемат, че е постигнал истинска близост с тях — тогава показва най-любящото, най-искреното, най-благото, най-смиреното, най-щедрото, най-честното, най-чувствителното си и съзидателно Аз .

Изхождайки от този поглед към човешкото същество, не ми трябва да втълпявам някакъв предписан морал в работата си. Клиентът ми не иска от мен — макар понякога да си мисли, че иска — морална преценка за това кое е „правилно или неправилно“, кое е „справедливо или несправедливо“.

Това, което изисква клиентът ми, е здрава връзка с действителността, благодарение на която да може да се развие, сам да се открие и никога повече да не се отделя от себе си.