Хорхе Букай - Писма до Клаудия

Течността няма форма: нагажда се към формата на съда, в който се намира.

Когато функционирам по подобен начин, когато се опитвам да приема формата на онова, което околните изискват от мен, когато вярвам, че не съм нищо друго, освен сборния образ, който те виждат у мен, когато единствено се старая да отговоря на нечии очаквания, тогава поведението ми е течно.

— В такъв случай какво предлагаш? „Каменно“ поведение?

— Съвсем не!

Искам поведение, което да е достатъчно солидно, за да се утвърди само, да е достатъчно гъвкаво, за да не изпадне в статичност, и да бъде адекватно с действителността.

Бих казал, че искам поведението ми да е пластично .

Обществото обича „каменното“ поведение. „Колко силен характер има този човек!“, казват хората. Това, което чувам аз, е: „Винаги реагира по един и същи начин, когато е изправен пред едно и също предизвикателство“. Разбира се, че е желателно другият да бъде такъв… Мен напълно ме устройва другият да бъде такъв: по този начин става предвидим, мога да разчитам на реакцията му и на това, че никога „няма да ме разочарова“.

Разбираш ли каква манипулация е да искаме околните да проявяват „каменно поведение“?

Когато постигна истинска близост с теб, тогава разбирам, че поведението ти днес ще е едно, а утре — друго. Нещо повече — сега ще е едно и след миг ще е противоположно. (Трудно е, знам. Бих искал и аз да мога така.)

Излиза, че да сме противоречиви и да сме непоследователни са две различни неща.

Противоречив съм тогава, когато днес казвам „да“, а утре — „не“. (Както един ден ми каза Алехандро: „ Днес има четири букви, а вчера имаше пет“.)

Непоследователен съм, когато тук и сега казвам „да“, а действията ми казват „не“.

Противоречивостта е здравословна: тя представлява част от пластичното поведение, от способността ми да се променям, от възможността ми да се преобразявам с времето.

Непоследователността е нездравословна: тя е симптом, че ми липсва яснота, тя е опит да прехвърля объркването си върху някого другиго. Непоследователността е като куче, захапало опашката си; представлява откъсване от собствената ми личност; тя е и липса на уважение към околните и към самия мен.

Тези две неща не бива да се бъркат с безумието.

Що за човек е безумецът ли?

Прилагам снимка на един безумец.

Клаудия,

Току-що прочетох за седми път Notes to myself на Хю Пратър.

Коментарът ми е:

да, да, да, да, да, ДА, ДА!!!

Клаудия,

Благодаря ти, че ми изпрати копия на предишните писма. Толкова ми беше приятно да ги прочета! Има куп неща, които много ми харесаха.

Между нас да си остане… Харесаха ми толкова много, че на места се съмнявах дали съм ги написал аз… (Нещата стават сериозни. Да не би да ме обзема скромност? Съмнявам се…)

Забележката за скромността е интересна.

Макар да ненавиждам целите, чувствам, че никога няма да успея да бъда скромен.

Понякога, когато се погледна отстрани, се виждам толкова самонадеян, тъй взискателен, така горд от себе си…

Тълковният речник казва: „Скромен: обикновен, незначителен“.

Не съм скромен.

Когато се хваля с егоизма си, когато чувствам, че съм най-важният човек на света (с две прекрасни изключения — децата ми), когато вярвам, че съм центърът на моя свят, когато търся всички отговори вътре в себе си… Не, не съм скромен.

А околните? Останалите? Тези, които обичам?

Нима не правя нищо за тях?

НЕ!

Усещам, че понякога изпитвам удоволствие от това да доставя удоволствие на теб — и тогава го правя. Когато ти казвам, че го правя за теб, те лъжа. Истината е, че всичко е за мен; заради себе си избирам да се откажа от това, което искам, за да ти дам нещо. Какъв егоист съм, а?!

Да.

В края на краищата, ако някой ме нарече „егоист“, какво ми казва? Казва ми: „Не мисли за себе си, мисли за мен“.

Е, кой тогава е егоистът?

Преди три или четири хиляди години в Талмуда е казано следното:

Ако аз не помисля за себе си, кой ще го направи?

И ако мисля само за себе си, кой съм?

И ако не сега, кога?

Има три категории хора.

В първата са онези, които, стане ли им студено, подаряват всичките си топли дрехи на някой друг. Хората от втората група, почувстват ли студ, обличат топлите си дрехи. В третата група са онези, които ще запалят огън, за да стоплят себе си, както и всички останали, които искат да се сгреят.

Първият тип хора умират от студ, те са самоубийци. Вторите са клетници, защото умират сами. Третите са нормални човешки същества с присъщите им зрялост и егоизъм (палят огъня, защото на тях самите им е студено).