Робер Мерл - Малвил

— Няма две версии — каза той троснато. — Има само една и всички я знаят. Кметът, закоравял реакционер, не се побоя да направи постъпки пред митрополията да назначи свещеник в Малжак. От митрополията отговориха: добре, но при условие, че ще възстановите дома на свещеника и епископията и че ще прокарате вода. И кметът веднага се подчини на нарежданията. Направиха изкоп, докараха вода от един извор и хвърлиха доста пари за подреждането на къщата. Всичко това, разбира се — на наш гръб!

Господин Пола поприсви очи и като се облакъти на масата, опря пръстите си едни о други, включително и палците. След като натъкми така този символ на равновесие и мяра, той го разлюля назад-напред, после каза със съкрушително безпристрастие:

— Дотук не виждам нищо много окайващо.

Той си позволи една тънка усмивка при „окайващо“, за да покаже, че този религиозен термин не му е съвсем присъщ.

— Господин Найрдийон има зад себе си едно католическо мнозинство — наистина доста слабо, — което се надяваме да свалим. Нормално е той да се опита да го задоволи, като доведе в Малжак свещеник само за тукашната енория (нова усмивка), вместо свещеникът от Ла Рок да бъде и за двете енории, както е било досега. От друга страна, свещеническият дом е старо жилище от XVII век с дърворезба по капандурите и с фронтон над вратата, така че би било жалко да се остави да рухне.

Мейсоние се изчерви и наведе язвителното си лице, сякаш щеше да се втурне в атака. Не му дадох време. Сам аз взех думата.

— Господин Пола — казах учтиво, — ако болшинството от жителите в Малжак искат свещеник за постоянно и ако се стараят да получат такъв чрез уреждане на свещеническия дом, аз съм съгласен с вас: не намирам това за много „окайващо“. (Разменихме си тънки усмивки.) От друга страна, съгласен съм и с това, че общинските власти имат задължението да не допускат рухването на сградите, за които те са длъжни да се грижат. Но все пак трябва да се спазва известен ред. Защото за свещеническия дом нямаше опасност от рухване. Покривът му дори е в чудесно състояние. И жалко е, че са ремонтирали пода в стаите, преди да бъде поправен вътрешният двор на училището, който събира всички деца на Малжак независимо от убежденията. Също така жалко е, че е докарана вода само за къщата на свещеника, преди да има текуща вода във всички къщи на Малжак, което отдавна трябваше да е направено. И още по̀ за съжаление е, че след като канализацията на свещеническия дом минава пред къщата на една вдовица, която няма нито кладенец, нито водохранилище, кметът не е помислил да се направи едно отклонение, та вдовицата, която е майка на пет деца, да не трябва да ходи за вода на уличната помпа.

Навел очи, сключил пръсти, господин Пола поклати няколкократно глава и каза:

— Разбира се.

В този момент Мейсоние поиска да каже нещо, но аз му направих знак да не говори, тъй като исках да предоставя на господин Пола необходимото време да изрази ясно и публично неодобрението си. Той обаче се задоволи да поклати отново глава и да повтори съкрушено:

— Разбира се, разбира се.

— Най-лошото, господин директоре — каза малкият Колен с почтителност, опровергавана от усмивката му, — е, че всичките разноски за свещеническия дом са направени на вятъра. Защото, когато старият свещеник на Ла Рок си замина — оттогава едва има седмица, — митрополията назначи по обикновеному нов свещеник за двете селища: Ла Рок и Малжак, като при това му е препоръчала да живее в Малжак. Но и новият предпочел Ла Рок.

Откъде знаете това? — запита господин Пола, като гледаше строго Колен.

— Ами от самия свещеник, абат Реймон — отговори Колен. — Както навярно знаете, господин Пола, аз живея в Малжак, но в Ла Рок имам една работилничка и кметът на Ла Рок ми поръча някои водопроводчески работи в дома на свещеника.

Господин Пола свъси вежди.

— Та новият свещеник ви бил казал…

— Не че ми „бил казал“, господин Пола, преизказната форма тук е неуместна. Каза ми.

Това пресрещане бе направено с любезна усмивка, без повишаване на тона. По слабото и жълто-зелено лице на господин Пола бързо премина някаква тръпка.

— Каза ми — продължи Колен, — „за жилището ме оставиха да избирам между Малжак и Ла Рок, като наблегнаха на Малжак. Но ще се съгласите, че Малжак е дупка. В Ла Рок има млади хора. А аз смятам, че мястото ми е сред младите“.

Настъпи мълчание.

— Разбира се — каза господин Пола.

И това бе всичко. Тогава Мейсоние заговори за „отговора“, който трябваше да дадем на случилото се, и аз отслабих вниманието си, тъй като този „отговор“ го бях вече приготвил и той бе от естество да затрудни господин Пола.