Робер Мерл - Малвил

— Мляко.

— Искаш ли да ядеш?

Колебание. Повтарям:

— Искаш ли да ядеш?

— Искам.

Отговори с тих глас. Предпочитал мляко вместо вино. Значи, не е селянин, макар че според мен не е много далеч от селската земя.

Давам знак на старата Мену. Тя му налива мляко и му отрязва филия хляб доста по-дебела от онази, която подхвърли на стария Пужес. Както казах, тя има слабост към хубавите момчета. А пленникът е красив, с черни очи, черни коси и с черна остра брадичка, която се откроява на матовата му кожа. При това здравеняк, макар и изто̀чен. Защото старата Мену преценява човека и като работник.

Тя слага масло на филията му и му я подава. Когато филията се появява пред пленника, той се обръща, за да погледне Мену, усмихва й се леко и синовно и развълнувано й благодари. Макар че външно съм все още студен и въздържан, с обсадата ми вече е свършено. И по погледа, който ми хвърля Колен, виждам, че и той мисли така, което затвърдява мнението ми.

Старата Мену ни обслужва и ние ядем при пълна тишина. Казвам си, че ако ниският момък, когото убих, бе подложил раменете си на нашия пленник, последният щеше да бъде сега с разбит череп. Глупава, мъчителна мисъл, която не е никому полезна и която пропъждам, защото не ме развеселява. Но тя се връща няколко пъти и ми разваля закуската.

Пленникът е свършил. Той слага двете си ръце на масата и чака. Добре се е почувствувал от храната. Бузите му са румени. И — нещо необикновено — той изглежда щастлив, че е между нас. Щастлив и облекчен.

Разпитвам го. Той веднага отговаря, без никакво колебание, без нищо да прикрива. Нещо повече: изглежда доволен, че ме осведомява.

Ние обаче съвсем не сме толкова доволни, когато научаваме кой стои насреща ни: един силен отряд от седемнадесет души, командувани от някой си Вилмен, представящ се за бивш офицер от парашутни наказателни групи. Структурно бандата се състои от „стари“ и „нови“, като последните са роби на първите. Неумолима дисциплина. Три наказания: бой, карцер с лишаване от храна и вода, заколване пред строения в една редица отряд. Вилмен разполага с една бомбохвъргачка с около дузина малки снаряди и около двадесетина пушки.

Ерве Льогран — това е името на пленника — ни разказва по какъв начин са го завербували. Вилмен завзел селото му, на югоизток от Фюмел. Имал загуби по време на нападението и поискал да ги попълни.

— Задигнаха ни — казва Ерве. — Рене, Морис и мене. Заведоха ни на селския площад. Вилмен каза на Рене: „Съгласен ли си да се включиш в моя отряд?“ Рене каза: „Не.“ Веднага братя Фейрак го бутнаха да застане на колене и Бебел го закла.

— Жена ли е Бебел?

— Не. Всъщност не.

— Опиши го.

— Метър и шестдесет и пет, дълги руси коси, фини черти. Тънък кръст. Малки ръце и крака. Обича да се облича като жена. Можеш да се излъжеш.

— А Вилмен и той ли се лъже?

— Да.

— И не само той?

— О, не!

— Момчетата страхуват ли се от Вилмен?

— Страхуват се главно от Бебел.

Ерве добавя:

— Много е сръчен с ножа. От „старите“ той най-умело го хвърля.

Гледам го.

— Когато си от „новите“ как ставаш „стар“?

— Дават ти за пример Вилмен: никога не е при „старите“.

— Как тогава?

— Като се обявиш доброволец за бойни задачи.

Казвам сухо:

— Затова ли се предложи за разузнаването на Малвил?

— Не. Двамата с Морис искахме да ви предупредим и да дезертираме.

— Защо не го направихте тогава?

Той отговаря без сянка на колебание:

— Защото с мене не беше Морис. Ето как стана това: тази сутрин Вилмен поиска четирима души за две бойни задачи, едната към Курсьожак, другата към Малвил. Само ние двамата с Морис излизаме от редиците. Двама „нови“. Тогава Вилмен наруга „старите“ и накрая двама от тях се предложиха. Сложи мен с единия, а Морис с другия. Морис в тоя момент прави разузнаване на Курсьожак.

— Има нещо, което не разбирам. Тази сутрин Вилмен изпраща разузнавачи, едни към Курсьожак, други — към Малвил. А защо не и към Ла Рок?

Пауза. Ерве ме гледа.

— Ами защото ние сме в Ла Рок — отговаря той бавно.

— Какво! — виквам аз.

В същото време, не знам защо, се полунадигам на стола си.

— Какво! Вие сте в Ла Рок! Откога?

Въпросът ми няма смисъл. Не е важно в кой момент Вилмен се е настанил там. Важно е, че е в Ла Рок. Заедно с пушките си, със закалените си в бой момчета, бомбохвъргачката и опита си.

Виждам, че и другарите ми побледняват.

— Бандата превзе Ла Рок вчера вечер при залез-слънце — казва Ерве.