Празникът е свято нещо, а може да се каже, че в къщите от долините и месото е нещо свято. Трябва да се отдаде необходимата почит при приготовлението му.
Ще споделя няколко „рецепти“ от кулинарния опит, който събрах в кухните им.
У семейство Мюлер сготвиха супа с кускус от карантии. Стана много вкусна и насищаща. Костите, кожата и останалата част от месото направиха на пача. Госпожа Мюлер беше болнава, пък и от седемте деца не й оставаше много време за кухнята. (Откровено казано, не притежаваше и особена фантазия.) Оплакваше се, че приготвянето на кускус и без това й било отнело много време. Беше доволна, че всички съдове в къщата бяха пълни догоре с пача. „Най-после можете да си натъпчете до насита бездънните стомаси“! — с тези мили думи госпожа Мюлер пожела приятен апетит на децата си, когато седнаха на празничната трапеза.
Съвсем друго беше у госпожа Дюран. Жаклин беше не само най-привлекателната между измършавелите жени от селото, но и една истинска малка вълшебница, която можеше от нищо да направи нещо.
Тя свари месото в сос от зеленчуци и подправки, в който можеше да се намерят всички ароматни треви и корени, расли някога в градина или на полето. Остави месото да ври дълго, за да поеме миризмата на подправките. Пък и по правило сосът става хубав, когато изври водата от него. След това разби майонеза от два жълтъка. Майонезата на Жаклин винаги ставаше много вкусна, тъй като тя не пестеше горчицата и черния пипер. Наистина, двата жълтъка погълнаха половин литър олио, но не всеки ден е Великден!
Госпожа Саш наготви за няколко дена. Приготви и макарони, и варени зеленчуци. На масата тя следеше семейството да си изяде и гарнитурата, не само месото. Месото натри с чесън и след това го запържи в свинска мас. Приготвено по този начин, то може да издържи дълго и в топлите пролетни дни. Ядоха го цяла седмица и никой не се оплака от глад през това време.
У семейство Бентлее мозъкът беше станал много сполучлив. Нарязаха го на тънки парчета, колкото човешка длан. Панираха го до хрупкаво златистожълто. Сервираха и прясно зелена салата, в която бяха сложили и няколко листа от пелин.
У семейство Шлезак обичаха силните подправки. Стопанката запържи лук в маста до зачервяване и прибави нарязаните на дребно парченца крехко месо. Сипа и доста червен пипер, а в отделно приготвения сос не забрави да прибави няколко люти чушлета. На обяда се подлютиха до сълзи, яденето се хареса на всички, отопиха и мазнината от чиниите си.
О’Конъри обичаха месото кърваво, полусурово. Така се запазват витамините. Запържиха го с чесън и овча мазнина.
Учителят имаше болен стомах. Жена му размени у съседите мазното месо срещу месо без тлъстини. Направи месна супа с моркови и ряпа. Застрои я с яйце. Останалата част от месото изкисна в солена вода, свари го и го заля с картофено пюре и със сос от козе мляко.
Яденето у семейство Беднар стана превъзходно. Стопанката наряза месото на тънки парчета. То беше крехко, прясно и се режеше лесно. Трябваше само да внимава парчетата да не станат прекалено дебели или много тънки. Пържолите стават чудесни, когато са дебели колкото женска длан. Осоли парчетата, оваля ги в малко брашно и ги опържи в горещо масло. (Мазнината непременно трябва да бъде много нагорещена. Тогава месото получава приятен препечен цвят, пък и не се хаби много олио.) При сервирането изстискаха малко лимон. Казаха, че станало много вкусно.
Описах само основните начини за приготвяне на месото в този край. То беше предостатъчно за двестате жители на селцето. Бяха събрали около тридесет парчета — все големи, отлични за ядене късове месо — от това непознато животно, риба или не знам какво… Събираха ги по скалите, по полето, около къщите — и все отлични парчета. Беше доста трудно да се отдели кожата от месото, но затова пък то се оказа толкова вкусно — съвсем прясно, почти без кости. Но най-голяма радост предизвика огромното количество апетитен мозък, който откриха в обемистия череп. Приличаше на месото на някакво морско животно — най-вече на пипалата на октопод. Но откъде е попаднало това морско чудовище във Висока Сиера? Някои смятаха, че както и друг път се е случвало, при хвърлянето на нови запаси за Крепостта от хеликоптера някой от пакетите се беше разкъсал във въздуха. Да се радват на късмета си и много-много да не говорят. Други пък смятаха, че най-главното е честността, защото кражбата е порочно нещо; пък и месото съвсем не е било предназначено за Крепостта, а именно за тях — хората от долината. Станало е чудо. Да, чудо! Та нали намериха месото на Великден, преди обед. Изпратено им е точно за празничния обяд. Този, който им го е изпратил, познава добре и мизерията, и молитвите им. Станало е чудо, това е ясно. Та нали никой, даже и господин учителят не знае от какво животно е месото.
Читать дальше