Лайош Мещерхази - Ракети, звезди, рецепти

На основа на всичко това „антиземляните“ стигнали до извода, че човекът главно поради мисленето чрез понятия е едно ограничено същество, неспособно на съжителство с по-напреднали същества, абсолютно безполезно (в сравнение с животните) и заплашващо хармонията на съвместното съжителство на по-разумните от него същества. Вярно е, че земляните имат наука и изкуство, но по-вероятно е техните учени и хората на изкуството да дадат значително повече енергия под формата на нефт и други природни богатства, отколкото с т.нар. творческа дейност.

Малцинството привърженици на човечеството продължило да отстоява своите позиции. (Това била една действително много малка част от участниците в съвета.) Но венерианците не познават демокрацията. При тях болшинството не налага своята воля на малцинството. По начало те не познават принудата. Съвсем естествено било решението на Междупланетарния съвет да предостави на тези свои членове остарелите вече фотонни ракети, които били съвсем достатъчни за преселването на малобройното (едва четири милиарда) човечество през следващите десетилетия. Решено било земляните да бъдат заселени на необитаемата планета Алфа Кентавър, която била покрита с богата растителност и където за аклиматизацията на земляните били необходими най-малки физически и умствени усилия.

Тридесет и един членове на съвета, представители на привържениците на човечеството, тръгнали на път към Земята, за да подготвят спасителните операции. Йоносферата те прекосили над океана. Стратосферата — над Висока Сиера. (Съобщавам това съвсем поверително на редакцията, като настоявам да не се публикува.)

Заедно с електроинженерите и аз взех участие в сглобяването на френографа, чиито части намерихме между останките на свалените чужди машини. Участвувах и в прослушването на записа. Трябва да поясня, че думите „запис“ и „прослушване“ са неточни. Френографът беше съоръжен с проста схема и сглобяването му стана много лесно. Целта беше явна — където и да попадне, всеки да може без особено трудности да го „прослуша“.

Продължават изследванията върху устройството и материалите, от които е създаден. Нашите учени са изправени пред такива проблеми, че както виждам, ще бъдат принудени да работят само за да не подронят авторитета си. Те нямат никаква представа за непознатия изкуствен материал, от който е направено съоръжението, нито пък за начина на записване на информацията. Установи се, че лентата на френографа е неподвижна, по нея няма никакви знаци, записът не е правен по електромагнитен път. Думата „прослушване“ не е точна. Когато закрепиха на главата ми сглобения по схемата обемист шлем, аз изпаднах в особено състояние, което мога да сравня само с хипнозата. Имах чувството, че за част от секундата по телепатичен път ми предават цялата информация на лентата. И все пак това не беше нито хипноза, нито пък моята фантазия, тъй като всеки, който сложеше шлема на главата си, възприемаше точно това, което и аз бях възприел. Разлика имаше само в начина на предаване на възприятието! Що се отнася до думите, всички бяхме безкрайно затруднени. Много странно: Докато шлемът беше на главите ни — съвсем точно възприемахме нещата, които впоследствие много трудно можехме да изкажем. Един от нас беше оставил празни места в протокола си, а друг направо беше написал: „В съзнанието си нямам думи за тия неща“. Повечето постъпиха като мен — търсихме подходящи „земни“ аналогии.

Слагам в кавички „земни“ аналогии.

Напълно споделям мнението на специално изпратения сътрудник на Министерството на съобщенията: „Изключена е възможността ракетата да е пристигнала от чужда планета. Цялата история не е нищо друго, освен нова маневра на противника. Психологическа военна операция. Изводът за нас е, че противникът ни е изпреварил в някои неща“.

Като достоен гражданин на своята родина, аз приемам тази констатация и приветствувам решението за незабавно увеличаване на военния бюджет. Врагът трябва да разбере, че на нас не ни минават такива номера!

(Предполагам, че следващият любопитен материал ще бъде подходящ за неделния брой.)

Примитивният, беден и наивен народ от долините на Висока Сиера е свикнал с постните ястия. Годишно на глава от населението се пада по кило и половина месо. Лесно е да си представите, че за тях то е празничен деликатес и ако много рядко им падне малко повече от него, те с години споменават този случай.

Както стана през тази великденска неделя. Навсякъде бях посрещан с ведрата поговорка: „Бедни сме, но живеем добре!“ И навсякъде ме канеха любезно на трапезата си.