Лайош Мещерхази: Ракети, звезди, рецепти

(По време на експеримента един от тях беше изпаднал в дълбока депресия и отказваше да се храни. Оказа се, че му липсва самка. Но нали му бяха доставили точно отговаряща на неговия ръст. Най-накрая загадката бе разгадана: Този човек не желаеше каква да е, а една точно определена самка! Всички земляни, подложени на експериментите, показваха такива или подобни психически наклонности. Но и в най-доброто си състояние те много трудно се спогаждаха помежду си!)

Главният аргумент, според който землянинът не може да се счита не само за разумно същество, но дори и за същество, което би могло да живее в симбиоза с разумни същества, бил следният: Земляните осъществяват контакт помежду си чрез звуци. Безкрайното множество от явления, а заедно с това и самият начин на мислене при тях се ограничава в няколко стотици хиляди понятия. На тези понятия отговарят няколко стотици хиляди акустични образувания и когато искат да обменят информация, земляните говорят! Тоест, те не са достигнали и това равнище на обмяна на душевно, мисловно и емоционално съдържание, на което се намира по-голямата част от животните. Излишно е да се споменава, че те не познават френоскопа — този изкуствен сетивен орган, чрез който венерианците разкриват пряко своите мисли, чувства, цялостното съдържание на разума и подсъзнанието си. Същото се отнася и за френографа, който трайно фиксира чувствата, мислите и подсъзнанието. (Разбира се, и самото обсъждане станало с френографи и затова продължило само няколко часа, а по време на изказванията изслушали и няколко стари френографни записи.)

Основният аргумент на привържениците на човечеството прозвучал така: Земляните проявяват зачатъци на разум. Въпреки че познавателните процеси и обменът на информация при тях е сведен до мислене чрез понятия, те все пак са стигнали до абстракцията и систематизацията, т.е. до една примитивна степен на разумното мислене. И дори ако в някои отношения тази форма стои по-ниско и от начините на общуване между животните, то тя, взета като цяло, все пак представлява една диалектична стъпка напред. Тоест, човекът по свой, специфичен начин е повече от едно примитивно животно. Някога, в праисторически времена, дори и венерианците са си служили с мислене чрез понятия. (Разбира се, броят на понятията им е бил значително по-голям от този при хората. Така се е стигнало до един критичен момент, когато системата на понятията се е превърнала в пречка на мисленето — настъпил е онзи „взрив“, който закономерно е довел о синтез и демеханизиране на мисленето. Повече не би могло да се каже за един свят, който е извън възприятията на нашия разум.)

И отново аргументите на „антиземляните“: Човекът мисли с понятия — следователно той опростява реалния свят; преценява чрез понятия — неговите истини са само предразсъдъци; земляните установяват контакт помежду си чрез понятия при разкриването на дадена мисъл, но същевременно скриват от другия част от помислите си. Така например на Земята, ако един самец каже на една самка: „Единствена моя, аз те обичам!“ (данни, взети от записи на френограф), с тези думи той наистина съобщава нещо, но заедно с това не разкрива истинската си цел, не казва направо и откровено какво иска, дори в повечето случаи се стреми да прикрие нещо, което две кучета никога не биха се опитали да крият. Той не съобщава и своите по-далечни намерения, чиито кълнове съществуват в съзнанието му и които, ако би разкрил откровено, може би ще отблъснат въпросната самка. Той не съобщава нищо и за действителните възможности за осъществяване на намерението си и за други първостепенни по важност проблеми, да не говорим пък за съществените въпроси на подсъзнанието, с които обикновено говорещият сам не е наясно! Следователно, когато един землянин казва нещо, той същевременно скрива хиляди други неща. А много често казва това нещо именно за да скрие тези хиляди други неща! Много потискащ е обаче фактът, че землянинът не винаги съобщава това, което се съдържа в душевната му същност, а, напротив, много често казва нещо, което изобщо го няма там. На Земята никой не може да контролира това, тъй като няма френоскопи. Наложил се е някакъв неписан договор между хората. Дори когато се досещат, те взаимно си прощават подобни лъжливи информации. По време на експеримента един самец казва на избраната самка: „Аз те обичам, единствена моя!“ (това трябва да е някаква общоприета формула между земляните), а всъщност с тези думи той не искаше любов от нея, а се стремеше да прехвърли една немалка част от собствените си задължения върху „обичната“ самка. Думата „единствена“ също беше неправилно употребена.