Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Лайла говореше прекалено много. „Изтрезней, Лайла, преди да е станало късно. Дръж се. Стегни се.“

— Знаеш ли какво? — каза тя.

— Не.

— Писна ми да говорим за мене. Хайде да говорим за нещо друго.

— Застудя — отговори Капитанът и се изправи. — Снощи не се наспах. Сега ще си легна рано.

Лайла стана и го последва в кабината. Той легна на койката в предната част на яхтата, после всичко притихна.

Лайла се огледа. Храната и съдовете трябваше да се приберат. Каква бъркотия.

Изведнъж се сети за шоколадовия пудинг, който изобщо не направиха.

Може би така и няма да го опитам, помисли тя.

Виж я ти, тази Лайла, помисли Дебелака, влиза като царица, „ желаела да узнае къде би могла да намери господин Джеймисън“. Дебелака е страхотен имитатор, може да подражава на всекиго.

Обясни, че не й казал нищо, само слушал. Тя заявила, че „отива във Флорида, където ще прекара зимата“. Била на „яхта с един господин и пожелала да се отбие и да поднови някои стари познанства“.

При тези думи на Дебелака Джейми избухна в смях.

— Ако е с някакъв господин, защо иска да се види с мен ? — попита Джейми.

— Сигурно й липсваш.

— Иска нещо .

— Има как да разбереш — отбеляза Дебелака.

И така на следващия ден двамата отидоха на мястото, което Лайла бе посочила. Нямаше я и те седнаха да я почакат. После тя се появи на вратата. Тъжно. Наистина изглеждаше остаряла. А някога беше истинска красавица, да й се ненагледаш. Освен това и напълняла. Явно, прекалява с бирата. Открай време имаше слабост към бирата. Трябваше да се погрижи за себе си. Лайла ги видя и приближи до масата им. Джейми се изправи, разтвори ръце за прегръдка и възкликна:

— И си била целия този път само за да ме видиш? Е, това вече е прекалено. Наистина !

После забеляза, че застаналият отзад мъж е с нея. Улови погледа му и напрегна мускули… Прегърна Лайла, но не изпусна от очи мъжа. Косата му беше съвсем побеляла… като сняг, а очите му бяха студени , леденостудени… Сякаш гледаше хладилник… морга… Побиха го тръпки… Мъжът го гледаше през цялото време, докато той прегръщаше Лайла…

Защо, по дяволите, го беше домъкнала? Дебелака не му беше споменал за него. Сто пъти й беше повтарял да не влачи клиентите си насам. Така се бяха разбрали. Какво ли се беше случило?

Мъжът протегна ръка.

Джейми се здрависа с него.

После онзи подаде ръка и на Дебелака.

Той също се здрависа.

— Това е Капитанът — казва Лайла.

— Радвам се да се запознаем, Капитане — обръща се към него Джейми.

Капитанът като че иска да седне.

Сяда.

Капитанът се усмихва лъчезарно, сякаш е най-добродушният човек на този свят. Номерът не минава. Иска да черпи всички. Всички пият. Всички се усмихват. Всички седят и дърдорят глупости до побъркване, ако това искат. Но те не искат само това.

Джейми нямаше какво да каже. Всички го гледаха, сякаш очакваха от него да говори, а той мълчеше.

Тогава Дебелака почна да задава въпроси. Заразпитва Капитана откъде е, накъде е тръгнал и разни такива. Попита за яхтата — каква е, колко е голяма, каква скорост развива. Джейми за пръв път чуваше Дебелака да задава толкова въпроси.

Капитанът седеше със студения си поглед и отговаряше точно на всеки въпрос. Направо като детектив. „Внимавай, Дебелак, не му казвай нищо“ — молеше се наум Джейми.

Лайла непрекъснато го поглеждаше, като че искаше Джейми да каже нещо. После се обади:

— С какво се занимаваш сега, Джеймисън?

Джеймисън ли!?? Никога досега не го беше наричала така. Що за превземки ? Замисли се, после отвърна:

— Не зная, госпойце Лайла. — Каза го леко подигравателно. — Нищо особено — говореше, сякаш току-що е пристигнал от Алабама.

— Как така?

— Ами така. От година на година ме домързява все повече. Не ми се прави нищо, дето може и да не го правя. Писна ми да се мотая с това, дето не ми е работа.

При последните си думи обърна поглед към Капитана. Той само се усмихна. Джейми се почувствува по-добре. Ако е детектив, значи е разбрал какво иска да каже.

— Имаме едно предложение за теб — каза Лайла, — което се надяваме да те заинтересува.

— А, така ли ? — възкликна Джейми. — Ами да го чуем .

Лайла го изгледа присмехулно, сякаш разбираше накъде вървят нещата, и продължи:

— Обясниха на Капитана, че за океанското пътешествие му трябва още един член на екипажа, и ние се надявахме, че може би ще приемеш предложението ни. Казах му, че си прекрасен човек.