Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

— Какво ти каза?

— Питаше ме как съм, какво правя, тогава бях омъжена и му рекох: „Още не се е появил човекът“, а той се изсмя и отговори: „Все някой ден ще се появи“… Разбираш ли?

Лайла се извини и тръгна към банята. По обратния път трябваше да се подпира, за да не падне. Чудо голямо! Не отиваше никъде. Седна пак до Капитана и той я попита:

— Отдавна ли познаваш Ричард Райгъл?

— От втори клас — отговори Лайла.

— От втори клас ли!

— Изненада се, а?

— Боже! Никога не бих предположил!

Лайла оправи одеялото, намести се и погледна нагоре към небето. От града струеше толкова силна светлина, че не се виждаха никакви звезди. Само оранжево и черно. Като на празника Вси светии.

Капитанът подсвирна.

— Какво има?

— Шашнат съм. Втори клас! Невероятно!

— Защо пък да е невероятно?

— Значи е седял на задния чин и сте правили физиономии на учителката и разни такива неща?

— Не, не бяхме в една паралелка. Защо ти се струва толкова невероятно?

— Не знам — отговори Капитанът. — Не прилича на човек, който е имал детство… Сигурно обаче не съм прав.

— Бяхме добри приятели — каза Лайла.

— Били сте влюбени като деца.

— Не, бяхме само приятели. Винаги сме били приятели. Не виждам защо трябва да се учудваш.

— И защо от цял клас трябваше да избереш точно него за приятел?

— Той дойде във втори клас и само аз се държах добре с него. Капитанът поклати глава и цъкна с език.

— Ти не го познаваш — продължи Лайла. — Беше много тих и срамежлив. Заекваше. Всички му се присмиваха.

— Сега не заеква.

— Не го познаваш.

— И сте учили заедно от втори клас до края на гимназията?

— Не, след шести клас той отиде в подготвително училище и престанахме да се виждахме.

— Какъв беше баща му?

— Не знам. Родителите му бяха разведени. Баща му живееше някъде в Ню Йорк. Не, май в Кингстън, където бяхме снощи…

— Нещо не ми е ясно — каза Капитанът. — Ако се познавате от втори клас и сте били толкова добри приятели, защо снощи той се държа толкова грубо с тебе?

— Ричард ме харесва — настоя Лайла.

— Не, не е вярно — възрази Капитанът. — Точно това не разбирам. Защо беше толкова груб? Изобщо не искаше да разговаря с теб снощи.

— А, това е дълга история.

— Снощи дори не те поздрави.

— Знам. Такъв си е. Не одобрява начина ми на живот.

— Ами прав е — каза Капитанът.

Лайла вдигна бутилката и я показа на Капитана.

— Искаш ли да ти кажа нещо?

— Какво?

— Май се понапихме… Поне аз. Ти не пиеш много.

— Все пак нещо не се връзва — продължи Капитанът.

— Какво?

— Не си го виждала, след като е отишъл в подготвителното училище.

— Често се виждахме след това.

— Значи си излизала с него?

— Всички искаха да излизат с мен — обясни Лайла. — Не знаеш как изглеждах тогава. Жалко, че не си ме познавал като по-млада. Имах страхотна фигура… Звучи като фукня, но си е така. Сега съм се променила, но да ме беше видял тогава. Всички се натискаха да излизат с мене. Бях популярна… Наистина.

— Значи си излизала с него.

— От време на време се срещахме, но майка му разбра и му забрани.

— Защо?

— Е, не се ли сещаш? Тя е много богата и аз не съм от тяхната черга. Освен това жените не одобряват такива като мен. Особено майките на синчета, които проявяват интерес.

Пиенето вече я хващаше здраво. Трябваше да млъкне.

— Все пак Ричи е много свестен човек — заяви Лайла.

Капитанът не реагира.

— … а ти не си — допълни тя.

— Райгъл каза, че си създала неприятности на някой си Джим.

— Говорил ли ти е за това? — поклати глава Лайла.

— Какво е станало?

— О, Божичко! За кой дявол ти е разправял за това!

— За какво?

— Нищо!

— Не сме правили нищо… Нищо по-лошо от това, което сега правим с тебе. Помолих Джим да не споменава за нас. А той казал на Ричи, Ричи споделил с майка си и майка му издрънкала на жената на Джим. Оттам почна всичко. Господи, каква бъркотия беше… Само защото майката на Ричи не ни оставяше на мира.

— Майка му?

— Виж, Ричи се влачи по акъла на майка си, денонощно. От нея получава всичките си пари. Имам чувството, че спи с нея! Тя наистина ме мрази! — избухна Лайла.

— Защо те мразеше майката на Райгъл?

— Нали ти казах. Страхуваше се, че ще й отнема любимия Ричи. Тя накара жената на Джим да наеме детективите.

— Детективи ли?

— Бяхме в мотела, те заблъскаха по вратата и аз казах на Джим да не отваря, но той не ме послуша. Рече, че само щял да поговори с тях. Разбира се… те точно това искаха. Само да поговорят… Ох, какъв глупак. Беше отвратително. Щом отвори вратата, те нахълтаха, защракаха с фотоапаратите и заснеха всичко. После го накараха да подпише самопризнания. Казаха, че няма да го съдят, ако подпише. И знаеш ли какво направи? Подписа… Не ме слушаше. Ако ме беше послушал, нямаше да се случи всичко това. Те нямаха заповед за обиск или нещо подобно… И после, като си отидоха, можещ ли да си представиш какво направи Джим?… Разплака се… Така го запомних, седнал на ръба на леглото, големите му очи бяха плувнали в сълзи. А всъщност трябваше да плача аз! И за какво според тебе ревеше той?… Не искал да се развежда… О, бях толкова отвратена. Всички се отвратиха. Беше слаб. Все се оплакваше, че тя го държала под чехъл, но всъщност точно това му харесваше. Затова искаше да се върне при нея. Мъжете винаги приказват, че ще напуснат жените си, но никога не го правят. Винаги се връщат при тях.