Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

— Нямаш представа какво значи това за мене — каза Лайла.

— Какво? — усмихна се леко той.

— Да не би да започваш с въпросите? — попита Лайла.

Устата й беше пълна с пържени картофи. Трябваше да се храни по-бавно.

— Не — засмя се Капитанът, — въпросите ми са други. Исках само да науча нещо повече за теб.

— Както при назначаване?

— Да, като начало.

Той стана и напълни чашите.

Лайла се замисли.

— Родена съм в Рочестър. Имам по-голяма сестра… Това ли искаш да знаеш?

— Само за секунда — прекъсна я Капитанът, стана и донесе бележник и писалка.

— Всичко ли ще записваш?

— Разбира се.

— О, я зарежи тая работа!

— Защо?

— Не искам.

— Защо пък?

— Хайде сега да вечеряме, да се отпуснем и да сме приятели.

Той се понамръщи, после сви рамене, пак се изправи и прибра бележника.

Лайла отряза още едно парче от пържолата и си помисли, че думите й не са били особено разумни. Нали искаше да стигне до Флорида.

— Хайде, питай — подкани го тя. — Ще ти разказвам. Обичам да разказвам.

Капитанът й подаде чашата и седна до нея.

— Добре, какво обичаш най-много?

— Да ям.

— И друго?

— Пак да ям.

— А после?

Лайла се замисли.

— Точно каквото правим сега. Забеляза ли светлините от града над моста? Изведнъж стана толкова красиво.

— Какво друго?

— Мъжете — засмя се Лайла.

— Какви?

— Всякакви. Такива, които ме харесват.

— Какво мразиш най-много?

— Злобарите… Като онази продавачка в магазина. Такива като нея с лопата да ги ринеш и ги мразя всичките. Надуват се и мачкат другите… Знаеш ли, и ти го правиш.

— Аз ли?

— Да, ти.

— Кога?

— Днес следобед. Когато говореше толкова надуто за кораба, който изобщо не си видял.

— Аха, ясно.

— Не бъди толкова лош и ще се разбираме много добре. Вбесявам се само от злобари.

— И освен злобарите?

— От хората, които си мислят, че са по-добри от тебе.

— Какво друго мразиш?

— Много неща.

— Какви?

— Много неща не искам. Не искам да остарея. Не искам хората да са лоши. Ох, това вече го казах. — Замисли се и продължи: — Понякога не искам да съм толкова самотна. Знаеш ли, мислех си, че между Джордж и мене нещата ще потръгнат. А после цъфна тази Деби и той не ще и да чуе за мен. Нищо не съм му направила. Много е гадно.

— Нещо друго?

— Не ти ли стига? Няма определени неща, от които да се чувствувам зле. — Лайла вдигна очи към него. — Понякога нещо ме обзема и се плаша… Както днес следобед.

— Какво?

— Когато пусна мотора.

— Вятърът беше лош — обясни той.

— Не беше само вятърът. Не мога да го опиша. Като че ли се задава буря, а аз нямам дом. Нямам къде да отида. — Лайла лапна още едно парче от пържолата. — Яхтата ми харесва. Случват ли се бури?

— Да, но тя е като тапа. Вълните я заливат и пак изплува.

— Добре. Това ми харесва.

— Защо пътуваш съвсем сама по реката?

— Не съм сама. Нали съм с теб.

— Е, питам те за снощи — поправи се той.

— Не бях сама — засмя се Лайла. — Не помниш ли? — Тя протегна ръка и го погали по бузата. — Не помниш ли?

— Преди да се срещнем.

— Преди да се срещнем, не съм оставала сама дори за пет минути. Бях с онзи негодник, Джордж. Нали се сещаш? Цяла пролет пестя, за да отпътувам с него. А сега така да ме изпързаля. Дори няма да ми върнат парите… О, по дяволите, да не говорим за него. Свършено е.

— Накъде се беше запътила?

— Към Флорида.

— А-а — изпъшка Капитанът. — Затова ли искаш да дойдеш с мен дотам?

— Ъхъ — потвърди тя.

Той се замисли, а Лайла се зае със салатата.

— Никога повече не постъпвай така с мен — помоли Лайла. — Хайде да натоварим цялата яхта с храна, искаш ли?

— Все пак не отговори на въпроса ми — каза Капитанът. — Преди да се запознаем, преди срещата с Джордж защо не си била омъжена?

— Била съм — възрази Лайла. — Но много отдавна.

— Разведена си.

— Не.

— Още си омъжена.

— Не, убиха го.

— О, съжалявам.

— По-добре недей.

Пържолата беше опечена чудесно, но й трябваше още малко чер пипер. Лайла се пресегна, взе пипера, който беше до дъската за рязане, поръси мъничко върху пържолата и го подаде на Капитана.

— Беше отдавна — продължи тя. — Изобщо не се сещам за него.

— Какво работеше?

— Шофьор на камион. Повечето време беше на път. Не се виждахме често. После една вечер не се върна у дома и от полицията се обадиха да ми кажат, че е мъртъв. Това е всичко.

— И какво направи тогава?

— Получих застраховката. Направиха погребение, аз облякох черна рокля, нали знаеш как става, но вече не мисля за това.