Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

— Жена му прибра ли го?

— Не… не беше чак толкова глупава. Но му обра парите. Почти сто хиляди долара… След случката не можеше да го понася, също като мене.

— Виждаше ли се с Джим след това?

— Известно време. Но вече не го уважавах. После го уволниха от банката, той ми писна и се срещнах с този приятел от Ню Йорк, Джейми, и дойдох да живея при него за малко.

— Райгъл май спомена, че е бил адвокат на Джим.

— Беше, но не можеше да направи кой знае какво, след като показаха снимките и самопризнанията.

— Защо се зае с делото?

— Заради мене. Аз го препоръчах на Джим.

Капитанът пак цъкна с език, вдигна глава и се загледа в небето.

Дълго време мълча — само гледаше небето, сякаш търсеше с поглед звездите.

— Няма звезди — каза Лайла, — вече видях.

— Женен ли е Райгъл? — заинтересува се Капитанът.

— Не.

— Защо?

— Не зная. Объркан е като всички останали… Знаеш ли какво?

— Какво?

— Не пиеш колкото мене. — Лайла повдигна бутилката и я погледна. — И още нещо…

— Какво?

— Няма повече да отговарям на въпросите ти.

— Защо?

— Защото си детектив. Точно така. Въобразяваш си, че ще научиш нещо. Не знам какво, но няма да го разбереш… Никога няма да откриеш коя съм, защото съм никоя.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз съм никоя. Само си губиш времето с въпроси. Знам, мъчиш се да разбереш що за човек съм, но никога няма да успееш, защото няма какво да разбереш.

Заваляше думите. Усещаше, че заваля, но продължи:

— Искам да кажа, че някога се преструвах на такава и онакава, но ми писна да играя игрички. Много ми струва, а няма никакъв смисъл. Хората имат различни представи каква съм, но между тях няма никаква връзка. Уж представлявам различни лица, а не съм нито едно от тях. Аз съм никоя. Аз не съм тук. Ето и сега. Ясно е, че имаш лошо мнение за мен, и си въобразяваш, че разговаряш с човека, когото си представяш, но се лъжеш. Разбираш ли? Тук няма никой. Аз съм Лайла. Няма никой. И още нещо…

— Какво?

— Искаш да ме изкараш такава, каквато не съм.

— Точно обратното.

— Ти си мислиш. Но всъщност се мъчиш да направиш с мене нещо, което не ми харесва.

— Какво?

— Опитващ се… опитваш се да ме унищожиш.

— Не.

— Да.

— Тогава изобщо не си разбрала защо ти задавам въпроси — каза Капитанът.

— Не е вярно. Съвсем ясно разбрах — натърти Лайла. — Всички мъже са такива. Да не мислиш, че си изключение? И Джери го направи. Всички го правят. Но да знаеш, че няма да мине.

— Не се опитвам да те унищожа — каза той.

— Така си мислиш. Но само се плъзгаш по повърхността, нали? Не можеш да стигнеш до същността ми. Дори не знаеш къде е!

Капитанът не каза нищо.

— Ти не си жена — не се предаваше Лайла. — Не разбираш. Когато правят любов, мъжете всъщност се мъчат да те унищожат. Жената трябва да премълчава, защото, ако покаже нещо, мъжете ще се опитат да го убият. Те обаче се лъжат, защото единственото, което могат да унищожат, съществува само в техните мисли. Убиват го, намразват останалото, наричат го „Лайла“ и намразват Лайла. Но Лайла не е никой. Ето това е истината. Може да не вярваш, но е така. Жените са много дълбоки, ала мъжете изобщо не забелязват това — прекалено големи егоисти са. Искат жените да ги разбират. Нищо друго не ги интересува. Затова се мъчат да унищожат останалото.

— Аз само задавам въпроси — обади се Капитанът.

— Майната им на въпросите! Аз съм това, в което ме превръщат въпросите ти. Но ти не забелязваш. Точно въпросите ти ме правят една или друга. Ако смяташ, че съм ангел, значи съм ангел. Ако решиш, че съм курва, значи не съм нищо друго. Аз съм това, което ти мислиш за мен. И ако промениш мнението си, аз също се променям. Затова всичко, което ти е казал Райгъл за мен, е вярно. Той не може да излъже за мене.

Лайла грабна бутилката и отпи.

— По дяволите чашите — продължи тя. — Всички се мъчат да превърнат Лайла в някой друг. И повечето жени се примиряват, защото искат деца, пари, хубави дрехи. При мен обаче номерът няма да мине. Аз съм просто Лайла и винаги ще си остана такава. Ако мъжете не ме харесват каквато съм, могат да се махнат. Не са ми притрябвали. Нямам нужда от никого. Ще умра преди тях. Такава съм си.

След малко Лайла се огледа и видя, че яхтите са се наредили в една линия точно както бе казал Капитанът. Добре. Беше се досетил. Разправи му каквото трябваше. Той не каза нищо. Мълча много дълго.

Почна да я обзема лошо чувство. Капитанът не пиеше. Да не би да полудяваше? Така става, като не продължаваш да пиеш. Полудяваш.