Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Това обяснява защо житейските модели не се променят единствено в съответствие с причинно-следствените „механизми“ и „програми“ или със сляпото действие на физичните закони. Промяната никога не е лишена от ценностно измерение. Тя се извършва по начин, който избягва, преодолява или заобикаля законите. Моделите на живота непрекъснато се развиват в отговор на нещо „по-добро“ от законите.

На пръв поглед тези разсъждения противоречат на най-твърдото убеждение на еволюционистите, а именно, че животът не реагира на нищо друго освен на „оцеляването на най-приспособените“ при естествения отбор. Но изразът „оцеляване на най-приспособените“ е едно от клишетата като „мутанти“ или „не се вписва“, които звучат най-убедително, ако не питаш какво точно означават. Най-приспособени за какво? Най-приспособени да оцелеят? Тогава изразът се свежда до формулировката „оцеляване на оцелелите“, което е безсмислица. „Оцеляване на най-приспособените“ придобива смисъл само когато „най-приспособените“ е равносилно на „най-добрите“ или, с други думи, на „Качеството“. При това дарвинистите имат предвид не каквото и да е старо качество, а недефинираното Качество! Както личи от статията на Майър, те са абсолютно сигурни, че е невъзможно да се даде определение на „най-приспособените“.

Добре! Защитаваните от тях „недефинирани най-приспособени“ се покриват с Динамичното Качество. Естественият отбор е Динамичното Качество в действие. Няма никакво противоречие между Метафизиката на Качеството и дарвинистката еволюционна теория. Нито пък между Метафизиката на Качеството и „телеологичните“ теории, които отстояват, че животът следва някаква цел. Всъщност Метафизиката на Качеството обединяваше тези противоположни учения в по-обхватна метафизична конструкция, където те съжителствуват без противоречия.

Реката стигна широко езеро, което според картата до Федър се казваше Тапан Зее. „Като Зюдер Зее“, предположи той. Хубаво е, че са запазили старото холандско име. Обърна се и погледна зад себе си — там се простираше планинската верига, която беше преминал. Последната. Американският континент свършваше. Скоро мощната, тежка яхта щеше да се озове за пръв път в Атлантика — там, където принадлежеше. Беше вълнуващо след толкова седмици. Корабите се строят, за да прекосяват океани и да заобикалят континенти, а не само „да следват шамандурите“ по спокойните континентални водни пътища.

Беше още ранен следобед. Яхтата се носеше стремително. Федър предполагаше, че стесненото от планините корито сигурно е ускорило движението й. Сега според изчисленията му приливът щеше да почне да се обръща и да намали скоростта.

Във всеки случай „движението на статичните модели към Динамичното Качество“, за което толкова усилено размишляваше, изглеждаше дотук убедително. В миналото подобни идеи са били смазвани чрез основните положения на традиционната метафизика на веществото, но сега Метафизиката на Качеството доказваше това движение. Десетки пъти Федър се опита да намери един или друг довод, за да го обори, но нито един не натежаваше. И така, през месеците, откакто се беше появила неговата теория, Федър работеше върху нейното усъвършенствуване.

Обяснението на живота като „движение на статичните модели към Динамичното Качество“ не само съответствуваше на известните факти за еволюцията, но предлагаше нови подходи за тълкуването им.

Биологичната еволюция може да се разглежда като процес, при който слабите Динамични сили на податомно равнище разкриват начини да преодолеят огромните неорганични статични сили на надатомно равнище. Пътят минава през подбора на надатомни механизми, където равновесието между различните възможности е толкова деликатно, че една слаба Динамична сила е достатъчна да наклони везните в една или друга посока.

По-конкретно, слабите податомни Динамични сили са избрали за свое основно средство въглеродния атом. Всички форми на живот съдържат въглерод и все пак проучването на свойствата на този химичен елемент показва, че ако не се брои изключителната твърдост на кристалните му форми, в него няма нищо необикновено. От гледна точка на другите физични константи — температура на топене, проводимост, йонизация и така нататък — въглеродът се държи точно така, както му повелява мястото в Периодичната система на елементите. Няма и намек за чудодейната мощ, която е в състояние да насели една безжизнена планета с професори по химия.