Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

„Еволюцията е безразсъден опортюнист — тя гледа благосклонно на всяко изменение, което осигурява предимство в конкуренцията със себеподобните или с представителите на други видове. В продължение на милиарди години този процес е бил двигателят на така наречения от нас «еволюционен прогрес». Движението напред не се контролира или насочва от никаква програма. То е резултат от моментните хрумвания на естествения отбор.“

Майър явно е сметнал въпроса за приключен и несъмнено възгледите му са се споделяли единодушно от всички останали с изключение на антиеволюционистите. Ала след като прочете статията, Федър написа на едно от листчетата си: „Изглежда безспорно, че не съществува механистичен модел, към който да се придвижва животът, но разгледан ли е въпросът, дали животът не се придвижва в противоположна на механистичните модели посока?“

Смяташе, че въпросът изобщо не е поставян. Не съществуваха необходимите за това понятия. В метафизиката, която отдава първостепенно значение на статичните всеобщи закони, идеята, че животът се стреми да се откъсне от всякакъв закон, предизвиква само учудено свиване на рамене. Тя звучи безсмислено. Все едно да кажеш, че животът се стреми към хаос, защото хаосът е единствената алтернатива на структурните модели в обвързаната със законите метафизика.

Динамичното Качество обаче не е структурирано, но не е и хаотично. То е ценност, която не се вмества в статичните модели. С твърденията си за липса на крайни „механизми“ или „програми“ ориентираните към веществото еволюционисти не доказват неопровержимо биологичната безцелност на живота. Всъщност, без да искат, те дават прекрасен пример как ценностите творят действителността.

Науката цени статичните модели. Тя ги търси. Необичайното се смята за прекъсване на нормалното, а не за наличие на нормалност. Отклоненията от нормалния статичен модел трябва да се обяснят и по възможност да се поставят под контрол. Описваната от науката действителност е „действителността“, която следва определени механизми или програми. На всичко друго, което не се подчинява на механизмите и програмите, не си струва да обръщаме внимание.

И какво излиза? Нещо не съществува, защото никога не сме го наблюдавали. А не сме го наблюдавали, защото никога не сме го търсили. Не сме го търсили, защото е незначително, няма стойност и е по-добре да се заемем с по-сериозни неща.

Благодарение на различната си метафизична ориентация Федър веднага разбра, че привидно баналните, незначителни, „моментни хрумвания“, за които говори Майър, решенията, определящи посоката на еволюцията, всъщност представляват самото Динамично Качество. Динамичното Качество, първоизточникът на всички неща, предразсъдъчно острие на действителността, винаги изплува „на момента“. Може ли изобщо да е иначе?

Преодолеем ли предразсъдъка против „моментното“ Динамично Качество, пред нас се разкриват нови светове. Естествено животът не се придвижва към никакъв механизъм. Механизмите са врагове на живота. Колкото по-статични и неподатливи са те, толкова повече животът се стреми да ги избегне или преодолее.

Законът за всеобщото притегляне например е може би най-безмилостно статичният модел на реда във Вселената. Затова няма живо същество, което ден и нощ да не му се подиграва в лицето. Животът може да бъден определен почти като организирано неподчинение на закона за всеобщото притегляне. Може да се докаже, че степента на неподчинение на закона е мярка за степента на еволюция — докато най-простите форми на живот едва-едва помръдват с ресничките си, земните червеи успяват да контролират разстоянията и посоката на движение, птиците летят в небето, а човекът е стигнал чак до Луната.

Същият анализ може да се приложи и към останалите физични закони, като например втория закон на термодинамиката. Федър бе убеден, че ако се съберат и обобщят достатъчно много доказателства за умишлените нарушения на всеобщите закони, може да се разработи съвсем различна еволюционна теория. Ако животът трябва да се обяснява на основата на физичните закони, не можеш да пренебрегнеш неоспоримите доказателства, че животът умишлено ги заобикаля. Атомите се превръщат в професори по химия сигурно защото нещо в природата не харесва законите за химичното равновесие, закона за всеобщото притегляне, законите на термодинамиката и всеки друг закон, който ограничава свободата на молекулите. Те се съобразяват със законите по необходимост, но предпочитат съществуване, което не се подчинява на никакви закони.