Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Ето защо, макар и още преди десетилетия съвременната физика да бе подляла вода на детерминистичното обяснение на еволюцията, то беше оцеляло по погрешка, поради липсата на по-правдоподобно обяснение. Но още от самото начало еволюцията, където основен момент е веществото, има един объркващ момент, от който така и не може да се освободи. Изписани са цели томове, че оцеляват най-приспособените, но никъде не се обяснява защо.

Такъв привидно страничен въпрос отначало изглежда незначителен, мисълта търси бърз отговор, за да го отпъди. Той напомня враждебните и невежи въпроси на проповедниците фундаменталисти. Все пак защо оцеляват най-приспособените? Защо изобщо животът оцелява? Нелогично е. В оцеляването на живота Се съдържа вътрешно противоречие. Щом животът не е нищо друго освен резултат от физичните и химичните природни сили, тогава защо животът им се противопоставя в борбата си да оцелее? Животът е или на страната на физическата природа, или против нея. Ако е с природата, нищо не оцелява. Ако е против нея, трябва да има още нещо освен физичните и химичните природни сили, което го тласка да се опълчва на физическата природа. Вторият закон на термодинамиката гласи, че всички енергийни системи единствено „развиват пружината“ като часовник и не могат да се движат в обратна посока. Животът обаче се „самонавива“, преобразува нискоенергийните морска вода, слънчева светлина и въздух във високоенергийни химични съединения и нещо повече — непрекъснато се размножава на все повече и по-усъвършенствувани часовници, които все по-бързо се „самонавиват“.

Защо например група прости, устойчиви съединения на въглерода, водорода, кислорода и азота се борят милиарди години, за да се самоорганизират в професор по химия? Какъв е мотивът? Ако оставим професора по химия достатъчно дълго изложен на слънцето върху някоя скала, природните сили ще го преобразуват в прости съединения на въглерода, кислорода, водорода и азота, в калций, фосфор и малки количества други минерали. Реакцията е еднопосочна. Който и професор по химия да вземем, каквито и методи да приложим, няма да успеем да превърнем тези съединения отново в професор по химия. Професорите по химия са неустойчива смес от предимно неустойчиви съединения, които под въздействието на слънчевата топлина необратимо се разграждат на по-прости органични и неорганични съединения. Това е научен факт.

Въпросът е защо тогава природата обръща посоката на процеса? Какво в крайна сметка подтиква неорганичните съединения да тръгнат в обратна посока? Не е слънчевата енергия. Нали току-що видяхме как действува тя. Трябва да е нещо друго. Но какво?

Никъде из безбройните страници, които бе изчел за еволюцията, Федър не намираше отговор. Познаваше, разбира се, богословските отговори, но те не са подкрепени от научни наблюдения. Еволюционистите се задоволяват с твърдението, че при научните наблюдения на фактите във Вселената не се е появила различима цел или модел, към които да се стреми животът.

Последното съждение така умело замазва въпроса, че човек никога не би заподозрял колко голямо значение е имал той за еволюционистите. Но ранната история на теориите за еволюцията сочи друго. Първият голям еволюционист — не Дарвин, а Жан-Батист Ламарк — твърди, че целият живот се развива в посока към съвършенството, синоним на Качеството. И Алфред Уолас, ученият, принудил Дарвин да публикува трудовете си, понеже стига до почти същата теория по самостоятелен път, смята, че естественият отбор не обяснява изцяло развитието на човека. Мнозина учени след Дарвин продължават да отричат безцелността на живота.

Федър намери добро обобщение на въпроса в статия от Ърнст Майър в „Сайънтифик Америкън“:

„По религиозни или философски съображения или просто поради нежеланието си да обяснят еволюцията с толкова случаен процес противниците на естествения отбор продължават години наред да изтъкват алтернативни модели, наречени «ортогенеза», «номогенеза», «аристогенеза» или «принципа Омега» на Тейяр дьо Шарден, като всеки модел се гради на някакъв вътрешен стремеж или подтик към съвършенство и напредък. Тези теории без изключение са финалистични — те се придържат към постулата за определена форма на космична телеология, цел или програма. “

„Въпреки всичките си усилия поддръжниците на телеологичните теории не са успели да разкрият механизми (освен свръхестествените), с които да обяснят постулирания си финализъм. Възможността за съществуване на подобен механизъм почти изцяло се отрича от постиженията на молекулярната биология .“