Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Една физична особеност определя уникалността на въглерода — той е най-лекият и най-активният елемент от четвърта група с двойствена характеристика на химичните си връзки. Обикновено металите с положителна валентност от първа до трета група се свързват в химични съединения с неметалите с отрицателна валентност от пета до седма група, но не и с останалите елементи от собствената си група. Групата на въглерода обаче се намира по средата между металите и неметалите, затова въглеродът понякога се съединява с метали, друг път — с неметали, в някои случаи просто не се съединява с нищо, в други се съединява със себе си в дълги вериги, разклонени дървета и пръстени.

Федър стигна до извода, че слабите податомни Динамични сили се нуждаят именно от двойствеността в предпочитанията на въглерода към химичните връзки. Въглеродната връзка е равновесен механизъм, който те могат да превземат. Това средство открива пътя им към всички измерения на свободата — те избират първо една връзка, после друга, а разнообразието от начини е почти безкрайно.

И то какво разнообразие! Днес са известни над два милиона въглеродни съединения, почти двайсет пъти повече от всички останали познати химични съединения в света. Химията на живота е химия на въглерода. Всички растителни и животински видове в крайна сметка се различават по избрания от въглеродните атоми начин на свързване.

Но откриването на Динамичното свързване на въглерода представлява само една еволюционна стратегия. Другата е запазването на откритото. Динамичният напредък е безсмислен, ако не е в състояние да намери някакъв статичен модел, с който да се защити и да не изпадне в предишното състояние. Еволюцията не може да бъде непрекъснато постъпателно движение. Тя трябва да представлява процес от обособени превъртания като на зъбно колело — Динамично движение напред към ново стъпало, после, ако резултатът изглежда успешен, статично прикрепване към постигнатото, след това още едно Динамично превъртане и ново статично прикрепване.

За да се придвижи на молекулно равнище и да се задържи там, Динамичната сила е трябвало да открие въглеродна молекула, която да опази ограничената си Динамична свобода от неорганичните закони и същевременно да устои на натиска и да не се разпадне на прости въглеродни съединения. Изследването на природата показва, че Динамичната сила не е успяла да намери такава молекула, но е заобиколила проблема, като е открила две молекули — статична, устойчива на износване, топлина, химични реакции и други подобни, и Динамична, способна да запази податомната неопределеност на молекулно равнище и „да опита всичко“ от възможностите да се получат химични съединения.

Статичната молекула, наречена „белтък“ — огромна, химически „мъртва“, подобна на пластмаса, — обгражда Динамичната и я пази от нападенията на светлината, топлината и на другите химични съединения, които се домогват до чувствителността й и се стремят да я разрушат. Динамичната, наречена „ДНК“, се отплаща, като казва на статичната какво да прави, подменя я при износване и дори без да се е износила, променя собствената си природа, за да преодолее неблагоприятните условия. В някои вируси, които са най-простите форми на живот, няма нищо друго освен тези два вида молекули, действуващи заедно.

Разграничението на биологичните еволюционни модели на Динамична функция и статична функция може да се проследи и на по-висшите етапи на еволюцията. Образуването на полупропускливи клетъчни стени, които да всмукват хранителните вещества и да отделят отровите, е статично закрепване на постигнатото. Същото се отнася до костите, черупките, козината, кожите, хралупите, дрехите, къщите, селата, дворците, ритуалите, символите, законите и библиотеките. Всички те предпазват еволюционния процес от израждане.

От друга страна обаче, преминаването на възпроизводството на клетките от митоза към мейоза, за да се даде възможност за полов избор и за огромно разнообразяване на ДНК, представлява Динамичен напредък. Такава е и колективната организация на клетките в метазойски общности, наречени „растения“ и „животни“. Такива са половият избор, симбиозата, смъртта и възстановяването, колективността, общуването, умозрителните размишления, любопитството и изкуството. От позицията на ориентираната към веществото еволюционност повечето от тях се възприемат единствено като случайни свойства на молекулната машина. Но според ориентираното към ценностите тълкуване на еволюцията те се доближават до самия Динамичен процес и тласкат модела на живота към по-висока степен на гъвкавост и свобода.