Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Очите му сякаш излъчваха вътрешна светлина.

В съня му се стори, че някой стреля по него, после разбра, че всъщност не сънува. Някой блъскаше по корпуса на яхтата.

— Добре де! — извика Федър. — Само една минута.

Сигурно беше началникът на пристана, дошъл за такса или нещо подобно.

Федър стана и както беше по пижама, плъзна капака и го отвори. Не познаваше човека. Беше чернокож, широко усмихнат, с ослепително бяла и чиста куртка. Сякаш току-що беше слязъл от етикета на пакет ориз марка „Чичо Бен“.

— Първи помощник се явява на вашите заповеди, сър! — каза той и бързо козирува, все така усмихнат.

Куртката беше с големи лъскави месингови копчета. Федър недоумяваше откъде ли ги е намерил. Човекът сякаш се хилеше на самия себе си.

— Какво искате? — попита Федър.

— Дойдох да почна работа.

— Сбъркали сте яхтата.

— Нищо подобно. Само дето не можеш да ме познаеш в униформата. Къде е Лайла?

Федър изведнъж го позна. Беше Джейми, човекът, когото видяха в бара.

— Още спи — отговори Федър.

— Спи ли! — Джейми отметна глава и се изсмя. — Ей, мой човек, ще ти се качи на главата! Вече минава десет сутринта.

Джейми показа златния си часовник.

— Време е да става!

Гласът му беше много силен. Федър забеляза, че ги наблюдава някакъв човек от една друга яхта.

Джейми пак се засмя, после усмихнат огледа яхтата.

— Добре ме метнахте. Както разправяше Лайла, трябваше да е поне пет пъти по-голяма. А то било нищо и никаква черупка.

На два пъти хвърли поглед към Федър да проследи реакцията.

— Е, карай! Няма нищо. На мен ми стига. Само дето Лайла ме излъга.

Федър се помъчи да се съсредоточи. За какво, по дяволите, му говореше тоя?

— Какво ти е казала Лайла? — попита той.

— Каза ми да се явя на работа тая сутрин. Ето ме.

— Това е лудост — възрази Федър. — Няма такова нещо.

Широката усмивка изчезна от лицето на Джейми. То придоби объркано, обидено изражение.

— Май ще трябва да си поприказвам с нея — проговори след малко Джейми и стъпи на борда.

Начинът, по който прескочи въжетата, издаваше, че не е никакъв моряк — не поиска разрешение, беше с калните си обувки. Федър понечи да го смъмри за мръсните обувки, но изведнъж забеляза, че по кея се приближава Ричард Райгъл. Райгъл му махна и се приближи. Той пък откъде се взе?

— Слизам долу да поговоря с нея — каза Джейми.

Федър поклати глава.

— Уморена е.

Джейми също поклати глава.

— Не се обиждай, ама не знаеш за Лайла нищо.

— Не, уморена е.

— Не, мой човек. Тя винаги така приказва. Знам как да се оправя.

Джейми заслиза по стълбата.

— Ей сега ще се качим горе — обеща той.

Федър почна да се тревожи. Усети, че Райгъл го наблюдава, и се обърна към него:

— Не знаех, че си тук.

— Дойдох преди известно време — каза Райгъл. — Кой е този?

— Някакъв приятел на Лайла.

— А тя още ли е тук?

— Загазила е — каза Федър и погледна Райгъл, — наистина … Райгъл присви очи. Сякаш се канеше да каже нещо, но после размисли. Най-накрая продума:

— Сега какво ще правиш?

— Не зная — призна Федър. — Току-що се събудих. Още не съм измислил.

Още преди Райгъл да отговори, отдолу се разнесе приглушен шум, после вик, после шумолене и още един вик.

Ненадейно Джейми показа лице. На безупречната бяла куртка до едно от копчетата аленееше голямо кърваво петно. Той притискаше с ръка окървавената си буза.

— Тая проклета мръсница! — изрева Джейми и се измъкна горе на палубата.

Посегна да се опре на парапета и Федър забеляза на бузата му кървава резка.

— Кучка проклета! Ще я убия !

Федър не знаеше къде точно да намери превръзка, с която да спре кървенето. Сигурно имаше някъде долу.

— Пуснете ме! — не млъкваше Джейми. — Ще извикам полиция!

— Какво стана? — попита Райгъл, а зад рамото му вече надничаше собственикът на другата яхта.

— Опита се да ме убие !

Джейми го погледна. Нещо в изражението на Райгъл го възпираше. Джейми прескочи въжетата и стъпи на кея. Пак хвърли поглед към Райгъл.

— Истина ви казвам! Опита се да ме убие !

Изражението на Райгъл остана непроменено. Джейми се обърна и закрачи по пристана към административната сграда. Завъртя глава през рамо и погледна назад.

— Ще викна полиция. Опита се да ме_ убие_. Ще си го получи .

Федър обърна очи към Райгъл и другия човек, който продължаваше да гледа втренчено.

— Я да сляза долу и да видя какво се е случило — обади се Федър.