Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

В други култури или в религиозната литература от миналото, където имунната система на „обективността“ е слаба или изобщо не съществува, за сиянието се говори навсякъде, като се започне с протестантския химн „Води ни, блага светлина“ до ореолите на светците. Пряко свързани с него са ключовите понятия на западния мистицизъм — „просветление“ и „озарение“. Дарсана, основните индуистки религиозни напътствия, означава „даване на светлина“. Споменава се в описанията на сатори в дзен. Значително място му се отделя в „Тибетска книга на мъртвите“. Олдъс Хъксли го описва като част от преживяванията под въздействието на мескалина. Федър си спомни случката с Дюзънбъри с пейоте, макар Тогава да бе сметнал, че е само оптическа измама поради опиянението, и не му отдаде особено значение.

За него пише Пруст в романа си „По следите на изгубеното време“. В „Рождество“ на Ел Греко сиянието на дхармакая , излъчващо се от лицето на младенеца, е единствената светлина в картината. Някои твърдят, че Ел Греко е имал дефект в зрението и затова е изобразил светлината по такъв начин. Но в портрета на кардинал Гевара, обвинител на испанската инквизиция, дантелите и коприната на одеждите му са изрисувани с изящно „обективно“ съвършенство без никакво сияние. Ел Греко не е трябвало да го рисува. Рисувал е само онова, което е виждал.

Веднъж Федър видя в една от залите на Бостънския музей на изящните изкуства огромно платно с образа на Буда и до него няколко портрета на християнски светци. Пак забеляза нещо, за което бе размишлявал и преди. Макар и без никакви исторически контакти помежду си, будистите и християните рисуват ореоли. Размерите им не са еднакви. Будистите изобразяват големи ореоли, които понякога обгръщат цялото тяло, докато християнските са по-малки и се намират зад или над главата. Това беше още едно доказателство, че няма подражание между двете култури, защото в противен случай ореолите щяха да са с еднакви размери. Отделно един от друг, художниците бяха изобразили онова, което виждат, или с други думи, нарисуваното от тях съществуваше реално и самостоятелно.

Докато разсъждаваше, Федър забеляза още една картина в ъгъла и си каза: „Аха. Той показва онова, което другите рисуват само символично. Тяхното виждане е вторично. Той е първичен.“

Картината изобразяваше Христос без ореол. Ала облаците отзад бяха малко по-светли около него, отколкото в краищата. Небето също просветляваше над главата му. Това беше всичко. Но то показваше действителното осветяване, не материален предмет, само промяна в силата на светлината. Федър се приближи към платното, за да прочете името на художника в долния край. Пак Ел Греко.

Нашата култура ни имунизира срещу това да отдаваме прекалено голямо значение на подобни факти, защото светлината няма „обективна“ реалност. Тоест тя е само „субективно“ и оттам нереално явление. Но в Метафизиката на Качеството светлината е важна, защото често се свързва с неопределено предвещаване на доброто , тоест с Динамичното Качество. Тя сигнализира за Динамично нахлуване в статична ситуация. Светлината се появява, когато се раздвижват статичните модели. Често се съпътствува от чувство на облекчение, защото статичните модели са освободени.

Федър смяташе, че новородените вероятно виждат тъкмо това сияние, докато светът за тях е още свеж и непокътнат, преди съзнанието да го разчлени на модели — светлина, в която всичко се разтваря при смъртта. Хора, преживели „близки до смъртта“ състояния, разказват за тази „бяла светлина“ като нещо изключително красиво и привлекателно, от което не желаят да се откъснат и да се върнат обратно. Светлината се появява, когато човешкият разум скъсва със статичните модели и се връща в чисто Динамичното Качество, откъдето тръгва при раждането.

По време на психичното си разстройство Федър бродеше на воля извън пределите на културната действителност и тогава светлината му беше ценен спътник — показваше му неща, които иначе би пропуснал, появяваше се при случки, които би отминал като незначителни, без да знае, че те ще придобият значение по-късно. Друг път се появяваше при случаи, чието значение Федър не можеше да разгадае, но се замисляше над тях.

Веднъж видя сиянието около малко котенце. Дълго време котето го следваше навсякъде и Федър се чудеше дали и то вижда сиянието.

Друг път го забеляза около тигъра в зоологическата градина. Звярът го изгледа сякаш с изненада и се приближи до стоманените пръчки на клетката. Тогава около лицето му се появи сиянието. Това беше всичко. После преживяването се свърза със стиховете на Уилям Блейк: „Тигър, тигър! Блясък ярък…“