Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Джеймс и неколцина негови приятели отишли на излет. Някой подгонил катеричка около едно дърво. Катеричката инстинктивно се придържала към обратната страна на дървото и бягала така, че човекът обикалял дървото и катеричката също го обикаляла, но в обратна посока.

След това Джеймс и приятелите му подхванали философски спор по въпроса заобиколил ли е човекът катеричката. Разделили се на два философски лагера и Федър не помнеше как е завършил спорът. Направи му впечатление обаче интересът на Джеймс към проблема. Той показваше, че макар и Джеймс да е несъмнено опитен философовед (иначе не би могъл да преподава в Харвард), той е и философ творец. Философоведът би проявил леко презрение към спора, защото е „незначителен“, тоест по темата няма философски трудове. Но за философа творец като Джеймс въпросът е магнетичен.

От него можеше да се усети какво привлича истинските философи към философията. Заобиколил ли е човекът катеричката или не? Той се е намирал на север, на юг, на изток и на запад от катеричката, затова сигурно я е заобиколил. Но все пак в нито един момент не е бил зад или до катеричката. Тя би могла да твърди с абсолютна научна категоричност: „Този човек изобщо не ме е заобиколил.“

Кой е прав? Дали думата „заобикалям“ има повече от едно значение? Това би било изненада! Все едно да откриеш още една вярна геометрична система. Колко значения има и кои от тях са верни?

Катеричката сякаш използува понятието „заобикалям“ в относителен смисъл, докато човекът използува абсолютна координатна система извън себе си и катеричката. Но ако се откажем от относителната отправна точка на катеричката и възприемем абсолютната, какво всъщност правим? От абсолютната неподвижна отправна точка всеки на планетата заобикаля веднъж дневно всичко на запад и на изток от него. Цялата Ист Ривър всяка сутрин „прави кълбо“ през река Хъдсън и още веднъж под нея всяка вечер. Това ли означава „заобикалям“? И ако е така, каква полза? Ако относителната отправна точка на катеричката е погрешна, напълно безполезна ли е?

Излиза, че думата „заобикалям“, която на пръв поглед е едно от най-ясните, абсолютни и твърдо установени понятия във Вселената, е относителна и субективна. Значението й зависи от това, кой я употребява и какво съдържание влага в нея. Колкото повече се задълбочаваш в нея, толкова повече нещата се разплитат. По такъв начин се задълбочава Алберт Айнщайн, който стига до извода, че времето и пространството са относителни спрямо отправната точка на наблюдателя.

Ние винаги сме в положението на катеричката. Човекът винаги е мярата за всички неща, дори във връзка с пространството и измеренията. Личности като Джеймс и Айнщайн, потопени в духа на философията, не смятат, че въпросът за катеричката около дървото е банален, защото са се заели с философия и наука именно за да разплитат загадки. Истинската наука и истинската философия не се ръководят от предварителни представи за значението на темите.

Тук се включва и отношението към хора като Лайла. Въпросът за лудостта е изключително важна философска тема, но Федър предполагаше, че тя е пренебрегвана поради метафизични ограничения. Метафизиката на Качеството предлага основа не само за традиционните клонове на философията — етика, онтология и така нататък, но и за едно ново направление — философията на лудостта. Ако човек се придържа към старите условности, за него лудостта ще е „неразбиране на обекта от субекта“. Обектът е реален, субектът греши. Единственият проблем е как да се промени съзнанието на субекта, та той отново да възприема правилно обективната действителност.

Но при Метафизиката на Качеството емпиричното изживяване не е изживяване на „обектите“. То е изживяване на ценностни модели от различни източници, не само на неорганични модели. Когато един луд (или хипнотизиран, или представител на първобитна култура) предложи обяснение на Вселената, което изцяло противоречи на сегашната научна действителност, не е задължително да смятаме, че е излязъл извън границите на емпиричния свят. Той просто оценява интелектуални модели, но тъй като те са извън обхвата на собствената ни култура, ние ги смятаме за лошокачествени. Някаква биологична, социална или Динамична сила е променила преценките му за качеството. Затова той пресява нормалните според нас културни интелектуални модели също така безмилостно, както нашата култура пресява неговите.