Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Като автор Федър отбягваше философознанието отчасти защото не му допадаше и отчасти за да не поставя философоведската каруца пред философския кон. Философоведите не само поставят каруцата отпред, те най-често направо забравят за коня. Според тях първо трябва да прочетеш всичко казано от великите философи в историята и чак след това да решиш какво самият ти искаш да кажеш. Уловката е, че за да прочетеш всичко казано от великите философи, ще ти трябват поне двеста години. Другата уловка е, че великите философи говорят много убедително и ако ги чете непредубедено, човек може да се подведе от казаното и да пропусне неказаното.

Федър, обратно, понякога забравяше каруцата, затова пък се възхищаваше от коня. Според него най-добрият начин да изследваш съдържанието на различните философоведски каруци е първо да си изясниш в какво вярваш самият ти и после да видиш по кои точки великите философи са съгласни с тебе. Все ще има такива. И тогава ще е много по-интересно да ги четеш, защото можеш да ги приветствуваш за казаното и да освиркваш враговете им, а когато видиш как ги нападат техните врагове, можеш да поспреш и наистина да се заинтересуваш дали са прави или грешат.

Чрез този подход можеш да разгледаш автори като Уилям Джеймс по съвсем различен начин в сравнение с обикновените философоведи. Понеже вече си мислил творчески, преди да прочетеш Джеймс, не го четеш безкритично. Когато сравняваш думите му със своите възгледи, се раждат всякакви нови свежи идеи. Не се ограничаваш от рамките на неговата мисъл и често намираш начини да ги заобиколиш. Дотук Федър бе чел по този начин. У него се оформяше впечатлението, че философията на Джеймс е непълна и може да се усъвършенствува чрез Метафизиката на Качеството. Философоведът като правило би се възмутил от нахалството на човека, дръзнал да усъвършенствува великия харвардски философ, но самият Джеймс, ако се съди по прочетеното дотук, би се Въодушевил от идеята. Той в края на краищата беше философ.

Във всеки случай Федър купи книгите за Джеймс, защото трябваше да се подготви малко, за да защити своята Метафизика на Качеството от нападки. Досега беше пренебрегвал философоведите и те му връщаха комплимента. Със следващата си книга обаче нямаше да има толкова голям късмет, тъй като всеки може да се нахвърли върху метафизиката и да я разкъса на парчета. Поне неколцина биха се озъбили и подигравали като следовници на изпитаната традиция на литературните критици, музиковедите и изкуствоведите и Федър трябваше да е подготвен.

В една рецензия за книгата му в „Харвард Едюкейшънъл Ревю“ се казваше, че неговата представа за истина е същата като на Джеймс. В „Лондон Таймс“ го наричаха последовател на Аристотел. „Сайколоджи Тудей“ го определяше като ученик на Хегел. Ако всички бяха прави, значи бе успял да постигне забележителен синтез. Но той се интересуваше най-много от сравнението с Джеймс, защото от него можеше да извлече нещо повече.

Освен това то беше добра философоведска вест. Обикновено Джеймс се причислява към солидното основно направление в американската философия, докато първата книга на Федър често наричаха „култова“. Той имаше чувството, че хората, използували това определение, искат книгата да е култова и биха я възприели като такава, защото пречи на някакъв техен философски култ. Но ако философоведите бяха готови да приемат, че Метафизиката на Качеството е продължение на Джеймсовите идеи, тогава „култовият“ заряд губеше почва. А това беше добра политическа вест в една област, където политиката е значителен фактор.

Като студент Федър почти не обърна внимание на Джеймс заради заглавието на една от книгите му — „Разновидности на религиозното преживяване“. Джеймс трябваше да е учен, а кой учен би избрал подобно заглавие? С какъв инструмент би измерил разновидностите на религиозното преживяване? Как щеше да потвърди емпирично данните си? Намирисваше на викториански религиозен пропагандист, който се мъчи да натика Бога в лабораторните си данни. Подобни опити се правеха с цел да се противодействува на Дарвин. Федър бе чел трудове по химия от началото на деветнайсети век, където се казваше, че точното съотношение на водорода и кислорода във формулата на водата отразява чудесата на Божия промисъл. Тук подходът беше същият.

Но докато препрочиташе Джеймс, намери три неща, които започнаха да разсейват предишните му предразсъдъци. Първото всъщност не беше истинска причина, а по-скоро необичайно съвпадение, което натрапчиво преследваше Федър. Джеймс беше кръстник на Уилям Джеймс Сайдис, детето чудо, говорило пет езика на петгодишна възраст и посочило индианците като източник на колониалната демокрация. Второто беше неприязънта на Джеймс към дихотомията на Вселената на субекти и обекти. Тя, разбира се, веднага го поставяше на страната на Федър. Но третото, което на пръв поглед нямаше нищо общо с темата и все пак най-много допринесе за премахването на предразсъдъците на Федър, беше случката с катеричката, разказана от Джеймс.