Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Дали да не почете малко? Беше на пристанището, за пръв път от няколко седмици можеше да се включи в електрическата мрежа, а още не си беше направил това удоволствие. Защо да не изчете писмата? Вероятно щеше да се успокои.

След малко стана, извади нощната лампа от сандъка, включи я в контакта и натисна копчето. Не светна. Сигурно кабелът на кея не беше свързан добре. Често се случваше. Освен това беше студено. Трябваше да засили огъня.

Облече панталоните и пуловера, взе фенерче и волтметър от кутията с инструментите и отвори люка да оправи осветлението.

Навън дъждът бе спрял, но небето още беше облачно и отразяваше светлините на града. Може би пак щеше да завали. На сутринта Федър щеше да разбере.

На кея видя, че кабелът е включен. Приближи до стълба, извади кабела и провери с волтметъра. Нямаше електричество.

Сети се, че не бива да стои бос на мокрия кей и да проверява напрежението в инсталацията. Отвори едно капаче до стълба и, разбира се, видя, че е изключен. Все така правят. Щракна ключа и волтметърът отчете сто и четиринайсет волта.

Лампата на яхтата също проработи. Федър извади бутилка спирт и подсили огъня в печката.

Още нямаше желание да чете пощата. Тя изискваше специално съсредоточаване. След стотици писма от почитатели, в които се говори почти едно и също, все по-трудно е да ги четеш внимателно. Още една страна на проблема с известността, но за днес му стигаше.

Беше купил и някои книги. Можеше да се заеме с тях. Един от недостатъците на живота в яхтата е, че нямаш достъп до обществените библиотеки. Но в една от книжарниците той намери двутомна биография на Уилям Джеймс, с която щеше да се позанимава известно време. Най-доброто средство за приспиване е доброто старо „философознание“. Извади единия том от платнената торба, пъхна се в спалния чувал и се загледа в корицата.

Думата „философознание“ му харесваше. Беше съвсем подходяща. Изглеждаше тежка, тромава, повърхностна, отговаряше на съдържанието си точно и от известно време Федър я използуваше доста често. Философознанието е за философията това, което е музикознанието за музиката, историята на изкуството и изкуствознанието за изкуството или литературната критика за литературните творби. То е производен, вторичен предмет, понякога е паразитен израстък, който обича да си въобразява, че контролира предмета си, като анализира и интелектуализира поведението му.

Литературните критици понякога се озадачават от омразата на мнозина писатели. Историците на изкуството също не могат да си обяснят злъчното отношение към тях. Федър предполагаше, че с музиковедите е същото, но не знаеше със сигурност. Философоведите обаче не се сблъскват с подобен проблем, защото философите, които биха ги заклеймили, не съществуват. Такива няма. Има само философоведи, които наричат себе си философи.

Можем да си представим смехотворното положение на изкуствоведа, който води студентите си по музеите, възлага им курсови работи за някакъв исторически или технически аспект на видяното и след няколко години им дава дипломи, в които се заявява, че са завършени художници. Но те никога не са държали в ръцете си четка, чукче или длето. Те познават единствено историята на изкуството.

Да, може да звучи смешно, но точно същото е положението във философознанието, което нарича себе си философия. От студентите не се изисква да създават философия. Преподавателите им едва ли знаят какво да правят в такива случаи. Вероятно ще сравнят работите на студентите с Мил, Кант или някой друг, ще ги оценят като много по-слаби и ще посъветват студентите да се откажат от това поприще. В университета Федър бе предупреждаван, че „ще се провали“, ако се пристрасти към собствените си философски идеи.

Литературата, музикознанието, историята на изкуството и философознанието процъфтяват в университетите, защото се преподават много лесно. Достатъчно е да снимаш на ксерокс думите на някой философ, да ги раздадеш на студентите за обсъждане, да им кажеш да научат всичко наизуст и да ги скъсаш на изпита, ако са го забравили. Почти невъзможно е да преподаваш истинска живопис, композиция или писане на литература и затова за тях почти никога не се говори в университетите. Истинската философия изобщо няма достъп до там. Философоведите често имат интерес да създават философия, но като философоведи те я подчиняват на себе си, също както литературоведът подчинява собствените си интереси на творческото писане. Освен ако не са изключителни, не смятат създаването на философия за свое истинско призвание.