Тереза Медейрос: Шепотът на розите

— Много се лъжеш, Ев Макдонъл — проговори спокойно тя. — И тази заблуда ще ти струва най-скъпо от всички досега.

Морган се взря изумено в призрачното видение на стълбището и почти повярва, че е полудял. Примигна, разтърка очи, но тя беше истинска: Сабрина с бяла нощница, опръскана с кръв, с разбъркана черна коса, нападала по раменете. Сабрина, изправена на собствените си крака, вдигнала огромния шотландски меч в треперещите си ръце. Сияен ангел на отмъщението.

Той я пожела с цялото си същество. Не се изненада, че мечът отново беше с нея; след онази лунна нощ в музикалния салон, когато първата им целувка беше докоснала сърцето му, той беше винаги с нея.

Ев се обърна към видението и изпищя ужасено. Този кратък миг беше достатъчен за Морган. Той сграбчи Ев за лакътя и я обърна към себе си. Сложи ръка на бузата й и тъжно поклати глава, когато нежният му жест извика радостни сълзи в очите й.

— Прости ми, майко — прошепна той. Юмрукът му улучи брадичката й и тя падна тежко в ръцете му.

Дугъл, Елизабет, синовете им и десетина слуги нахлуха в залата през остатъците от входната врата. Дрехите им бяха обгорени, лицата черни от сажди. При вида на Сабрина, застанала в горния край на стълбата с вдигнат меч, Елизабет изпищя и затисна устата си с две ръце. Брайън се хвърли към сестра си, но Дугъл застана на пътя му.

Сабрина отпусна меча и се опря тежко на дръжката му.

— Какво ще правиш с нея? — попита тя.

Морган се взираше като замаян в мършавото, толкова добре познато лице на майка си. Ангъс беше виновен за падението й, Ангъс с безумните си амбиции, но в този момент Морган можеше да мисли единствено за годините, през които беше живял без майка. Години, през които беше копнял за нежна майчина ръка, а тя беше живяла като крепостна на Ангъс, без дете и без любов. Той я положи внимателно на пода.

— Ще се погрижа за нея. — Той застана в подножието на стълбата и погледът му изпрати ясно послание на Сабрина. — Ние, Макдонълови, се грижим за своите.

Сабрина усети съвсем ясно как бремето от миналото се разтвори във въздуха — неговото дебелоглавие, нейния страх, неговата гордост, нейната гордост. Тя го погледна дълбоко в очите и осъзна колко ценно беше онова, което той й даваше. Тя трябваше само да има смелостта да го приеме. Неговото сърце, в добри и в лоши дни. В сълзи и смях, в дъжд и слънце.

Тя захвърли меча и се задържа изправена. Брайън стисна ръката на Алекс, без да забелязва какво прави. Дугъл шумно пое въздух. По черните бузи на Елизабет потекоха сълзи. Морган изкачи няколко стъпала, кимна окуражително на Сабрина и я дари с една от редките си усмивки.

Усмивка, която я накара да разбере защо в Лондон се бе държал с нея така жестоко — за да й помогне да проходи. Така беше постъпила някога и майка й, за да прогони егоизма й още в ранните детски години. Страшната злополука с всичките й злокобни последствия трябваше да бъде забравена.

— Хайде, момиче — подкани я шепнешком той. — Аз съм тук. Няма да допусна да паднеш.

Сабрина пое дълбоко въздух и опипа с крак за първото стъпало. Премести тежестта си и направи крачка към Морган. След това още една. Погледът й беше втренчен в лицето му. Тя рискува колебливото си равновесие, рискува всичко и протегна ръце към него.

Той я улови, заключи треперещото й тяло в мощната си прегръдка, задържа я със силните си ръце и я притисна до гърдите си, за да чуе силното биене на сърцето му под новата карирана наметка. Най-после каменната фасада на гиганта бе пробита. Нещо солено и мокро капна на бузата и влезе в устата й.

— Давам ти думата си, момиче — пошепна в ухото й той. — Никога вече няма да те оставя да паднеш.

— Не давай обещания, които не можеш да изпълниш, Морган Макдонъл — укори го тя през булото от радостни сълзи. — Не ме е страх, че ще падам, стига ти да си до мен и да ме хванеш.

Той приглади разбърканата й коса и я погледна в очите.

— Винаги ще бъда до теб, момиче. Това е обещание, което мога да изпълня.

Слънчевата светлина падаше свободно в църквата, тъй като тя нямаше покрив. Овъглените каменни стени стърчаха към лазурносиньото небе. Прислужниците бяха търкали и мили дни наред, за да почистят вътрешността на църквата от пепелта и саждите. Перести бели облачета танцуваха високо в небето като овце, зарадвани на богатата паша в небесната синева.

Малката църква беше препълнена с Камерънови и Макдонълови. Падналата западна стена даде възможност на церемонията да присъстват и жителите на селото, които се бяха събрали на хълма. След като ги бяха лишили от удоволствието да присъстват на първата сватба на Сабрина Камерън, нямаше да пропуснат възможността да участват във втората.