Тереза Медейрос - След полунощ

Ейдриън се изправи бавно. Изобщо не забеляза, че е наклонил чашата, докато не видя червената локва в краката си.

— Ейдриън — проговори отново Джулиън, без да отваря очи.

— Какво? — попита остро Ейдриън, обзет от паника.

Джулиън отвори очи, погледна го втренчено и пошепна:

— Не можеш да живееш само с призраците си. Трябва ти нещо повече… да топли леглото ти нощем.

— О, значи е излишно да се представям? — Дювалие говореше с лек акцент, което му придаваше особено излъчване. Той направи крачка към Каролайн и тя изведнъж разбра колко тясно беше мостчето. Невъзможно беше да мине покрай него. — Много добре. Винаги съм намирал тези неща уморителни. Обикновено научавам всичко за жената или мъжа от виковете и писъците им, когато ме молят за милост. Така е много по-приятно.

— Прав сте — отбеляза кратко Каролайн, решена да крие страха си. Знаеше, че той цели да я уплаши. Спомни си за тежката наметка, пълна с оръжия, и въздъхна примирено. Защо беше отишла при Ейдриън само по рокля от тюл и коприна? В нея се чувстваше по-безпомощна, отколкото ако беше гола. — Откъде знаете, че съм жената на Ейдриън?

Ноздрите му потръпнаха с отвращение.

— Защото усещам миризмата му върху вас, както я усещах върху Елоиза. — Забеляза сянката, паднала в очите й, и продължи с усмивка: — О, той може би я обичаше, но двамата не бяха любовна двойка, скъпа. За съжаление това не го спираше да я докосва, да я целува…

— Сигурно не ви е било лесно.

Мъжът вдигна рамене.

— Мисля си, че за нея е било по-трудно. Накрая се погрижих да умре като девица. Това беше най-страшното ми отмъщение. Че тя умря, без да познава мъжката ласка. Без да е преживяла удоволствието, което той може да й достави. Само болката.

Каролайн бавно заотстъпва назад. Крачка по крачка, обратно към стаята на Ейдриън, към сигурните му ръце.

Дювалие я следваше неотстъпно. Полите на наметката се увиваха около ботушите и това движение беше странно заплашително.

— Изобщо не можете да си представите как се чувствах с вкуса на кръвта й в устата си. Стоях и гледах как копнежите, надеждите и мечтите й постепенно угасват. Наблюдавах как сърцето й бие все по-бавно. Въздъхна, пошепна нещо и накрая умря. Исках да я взема, знаете ли, но той се появи и развали всичко.

Каролайн потрепери.

— Как можете дори да си помислите подобни неща? А аз си мислех, че сте я обичали.

Равнодушното му изражение се пропука.

— Тя не беше достойна за любовта ми. Това ли е причината, поради която носите тази глупава рокля? Защото Ейдриън си е въобразил, че като ви видя, сърцето ми ще трепне и ще се провикна: „Моя любима Елоиза, винаги съм знаел, че ще се върнеш при мен!“ — Той извъртя очи. — Не мога да повярвам! Наистина ли си е въобразявал, че след толкова години все още копнея за проклетата малка мръсница? Ейдриън винаги е бил безнадежден романтик.

— Точно така — изрече спокойно Ейдриън откъм стълбата зад Дювалие и излезе напред с арбалет в ръка. — И още съм такъв. Това е причината, поради която веднъж ти казах да оставиш на мира жената, която обичам.

Каролайн неволно извика и в сърцето й заби нова надежда. Ейдриън явно беше минал през къщата, за да отиде в спалнята й.

Дювалие се обърна бавно и на устните му заигра леденостудена усмивка.

— Bonjour, mon ami. Или може би трябва да кажа mon frere?

— Ти не си ми приятел, копеле. И със сигурност не си ми брат — отвърна Ейдриън. Вятърът развяваше гъстите му къдрици. — Пропиля правото си да ме наричаш така, когато по своя воля се включи в братството на чудовища и убийци.

— А пък ти взе жената, която трябваше да принадлежи на мен.

— Това е всичко, което означаваше за теб Елоиза, нали? — попита Ейдриън и за пръв път рискува да хвърли поглед към Каролайн. — Собственост. Красиво украшение, нещо като блестящ нов бастун за разходка.

Следвайки неизреченото предупреждение на Ейдриън Каролайн се обърна бързо, за да побегне.

Ала Дювалие протегна ръка и я уви около талията й като тънка верига. Дръпна я към себе си и брутално обхвана лицето й с другата си ръка. Дългите му нокти се впиха в нежната кожа на шията й. Пръстите му бяха учудващо силни. Само с едно движение можеше да й прекърши врата.

— Елоиза беше глупаво, празноглаво агънце — заяви той с неприятна усмивка. — Тази ми харесва повече. Обзалагам се, че ще се бие като тигрица, ако се опитам да забия зъби в плътта й.

— Предупредих те, Виктор — изрече тихо Ейдриън и направи крачка напред, после още една. — Само веднъж ще ти кажа да я оставиш на мира.