Тереза Медейрос - След полунощ

— И какво ще направиш после? Ще забиеш стрела в сърцето ми със смешния си арбалет? Ако ме унищожиш, скъпият ти брат никога няма да си възвърне безсмъртната душа. Ние всички знаем, че няма да рискуваш душата на Джулиън само за да спасиш най-новата си курва. Защо не го помолиш за живота си, сладката ми? — изсъска той в ухото на Каролайн. — Много ми харесва, когато жените се молят…

Сграби част от косата й и я нави на ръката си така брутално, че Каролайн едва не изпищя. Коленете й поддадоха и тя падна на грапавите каменни плочи. В очите й запариха сълзи от болка и унижение.

— Сигурно не за първи път коленичиш пред него — изсмя се Дювалие. — Но ти обещавам, че този ще е последният.

Каролайн се обърна към Ейдриън през пелена от сълзи. Знаеше, че животът й е единственото, за което не може да го помоли. Не и след като той се бе отказал от толкова много неща, след като беше принесъл толкова жертви, опитвайки се да спаси душата на брат си. Завладяна от желанието да му каже с поглед колко много го обича, тя се усмихна през сълзи.

— Това е мое решение, Ейдриън. Ти нямаш вина. Все едно какво казва или прави той, не забравяй — той е чудовище, не ти.

Ейдриън я погледна с безкрайна нежност. В това време мъчителят й дръпна главата й назад и разголи крехката шия. Когато се наведе и блестящите бели зъби, дълги и остри, се приближиха до нежната кожа, където пулсираше вена, Ейдриън затвори едното си око, за да се прицели по-добре, и стреля.

Смъртоносната стрела полетя право към сърцето на Дювалие. Той изрева гневно и Ейдриън можа да види смайването му, преди стрелата да го улучи право в сърцето и тялото му да се разтвори в облак прах.

Наметката му падна върху главата на Каролайн и тя не можеше да вижда нищо. Когато успя да я смъкне, Дювалие беше изчезнал и вятърът носеше праха от костите му във всички посоки. Стрелата улучи стената в другия край на мостчето и падна със звън на камъните.

Ейдриън захвърли арбалета, изтича при Каролайн и я вдигна в обятията си. Тя го погледна невярващо, но шокът скоро отстъпи място на див гняв. Хвана с две ръце ризата му и го дръпна към себе си.

— Защо стреля, по дяволите? След като унищожи Дювалие, как ще върнеш душата на Джулиън? След всичко, което направи, след всичко, което пожертва, за да го опазиш! Как можа да предпочетеш моя живот пред неговия?

Ейдриън нежно взе лицето й между ръцете си и внимателно изтри с палци сълзите от очите й. Погледна дълбоко в сивите й очи и каза:

— Веднъж един много мъдър човек ми каза: Какво е душата на мъжа в сравнение с уникалните богатства, скрити в сърцето на жената?

Когато сля устни с нейните, сърцето на Каролайн преля от любов и радост. Тя го целуна тъкмо когато първите лъчи на слънцето се показаха над хоризонта на изток и ги потопиха в светлината на идващия ден.

— О, небеса! Чувал ли е някой някога за среднощна сватба? Какво ще си помислят хората, като чуят, че съм присъствала на такава дяволска церемония?

Леля Мариета беше застанала насред рицарската зала в замъка, вееше си трескаво с ветрилото и пронизителният й глас привличаше любопитните погледи на гостите. Същите гости, които преди две седмици бяха набързо отпратени от тази зала, когато балът с маски на виконта намери своя неочакван край и предложи на клюкарите материал за дълги разговори. Жълтите вестници все още се занимаваха с подробностите от онази забележителна вечер.

Ветрилото не беше в състояние да изсуши капките пот, които се стичаха по шията на леля Мариета и изчезваха между пищните й гърди. На път към месестата плът те отнасяха част от дебелия пласт оризова пудра и лелята приличаше на топяща се марципанова тортичка.

— Не само, че венчавката е среднощна, ами и няма да се състои в църква! Не знам дали доброто ми име някога ще се възстанови от този скандал. Цял свят знае, че почтената сватба се прави в слънчева неделна сутрин и след нея канят гостите на богата закуска…

Порция се сви на стола си и се опита да не се засмее. Знаеше, че леля й се интересува повече от богатата закуска, отколкото от сватбата.

— Вече ти обясних, че е петък вечер, лельо Мариета. Което означава, че в минутата, когато удари полунощ, вече ще е събота сутрин.

Лелята затвори ветрилото си и цапна Порция по ръката.

— Не ставай безсрамна. И ти ще свършиш като сестра си.

— О, да, бедната Каролайн — въздъхна Порция. — Принудена да прекара остатъка от живота си с един красив и супербогат виконт, който я обожава. Не знам как ще издържи, горкичката.