Тереза Медейрос - След полунощ

По бузите й отново потекоха сълзи.

— Ако го направиш, Ейдриън, значи Дювалие вече е спечелил.

А тя — загубила. Съзнанието за това се разсипа по езика й като горчива пепел.

Решена да докаже, че и тя може да бъде безогледна като него, Каролайн вирна брадичка.

— Ако бях уличница или оперна танцьорка, щях да имам право поне на последна целувка. — Взе лицето му между двете си ръце, надигна се на пръсти и впи устни в неговите. Точно така беше постъпила и през онази омагьосана нощ във Воксхол, когато му даде целувка, а с нея и сърцето си, без да забележи.

Сега той не беше в състояние да устои на това изкушение — също както тогава. Когато устните му се отвориха, за да пропуснат меденосладкия й език, ръцете му се вдигнаха от само себе си и я прегърнаха, притиснаха меките й контури към коравото му тяло. Той заотстъпва назад и я поведе към паравана в другия край на стаята. Каролайн го последва с готовност.

Зад паравана Ейдриън се отпусна на един стол и я взе в скута си, без да отделя устни от нейните. Каролайн усети настойчивостта на целувката му, защото чувството беше същото, което бе завладяло и нея. Отчаян глад за любов. Глад за търсещи ръце, горещи въздишки и неустоимото пулсиране на мястото, където телата им искаха да се слеят. Борба със смъртта, с мрака и ужасите, които разпространяваха чудовища като Дювалие.

Когато той отвори деколтето на роклята й, тя притисна устни към брадичката му и вкуси с безкрайно удоволствие солената му кожа, наболите косъмчета на брадата му погъделичкаха чувствителните й устни.

Каролайн вдигна глава и забеляза, че той е разголил гърдите й и ги гледа жадно. Зърната им бяха твърди и червени като череши.

— Брат ти… — пошепна задавено тя и зарови пръсти в косата му.

— Ще спи още много часове като камък — увери я той и засмука едното зърно с нарастваща страст. Каролайн простена сладостно. Когато желанието заплаши да я надвие, стисна безпомощно бедра.

Той я повдигна леко и я побутна да разтвори бедра и да го възседне. Каролайн се намести точно върху издутината на панталона му и отново простена. Лекият натиск беше достатъчен да разпространи в тялото й изпълнена с очакване горещина. Потрепери, когато ръката на Ейдриън изчезна под полите й, плъзна се нагоре по меката кожа на бедрата и се потопи в отвора на бельото й. Когато видя влюбената двойка във Воксхол, тя се запита какво търсеше ръката на мъжа под полите на жената и защо тя се извиваше и стенеше така безсрамно. Сега знаеше.

Ейдриън разбра, че не е нужно да я подготвя — тя беше повече от готова за него. Въпреки това не престана, докато не се принуди да улови вика й с устни.

Целувката й беше единственият предвкус на небето, който щеше да усети някога. Отвори панталона си и проникна в нея, без да сваля бельото й.

Този път не й позволи тя да определя темпото. Обхвана дупето й с две ръце и я повдигна. Тя уви крака около кръста му, вкопчи се здраво в него. Той я облегна на стената и ускори тласъците, без да откъсва устни от устата й.

Точно когато Каролайн повярва, че няма да издържи нито секунда по-дълго на това безумно удоволствие, без да изкрещи с такава сила, че да събуди и мъртвите, Ейдриън се заби в нея с последен могъщ тласък и двамата заедно стигнаха до върха.

Тя се отпусна в ръцете му, но той не излезе от нея. Желанието й беше двамата да останат вечно в тази поза, със слети тела, треперещи от преживяната наслада. Ейдриън бавно се свлече надолу по стената, без да я изпуска от ръцете си.

Вече не можеше да се преструва на равнодушен. Когато заговори, гласът му беше подрезгавял от разкаяние:

— Сега ще се прибереш на сигурно място в Лондон, а аз ще взема Джулиън и ще тръгнем отново да преследваме Дювалие. Обещавам, че ще ти пиша. Ще ти пращам пари, за да живеете спокойно. Не искам вече да зависиш от благодеянията на други хора. Възложих на Алистър да се погрижи за делата ми в Лондон, така че Вивиан също ще живее спокойно и няма да се притеснява дали ще може да сложи ядене на масата.

Каролайн усети как малкото останала топлинка в душата й замръзна. Внимателно се отдели от него и се изправи. С цялото достойнство, на което беше способна в този миг, подреди полите си и закопча корсажа на роклята. Когато се огледа нерешително, Ейдриън й подаде една кърпа от близката етажерка, за да се почисти.

Тя се обърна отново към него и лицето й беше напълно овладяно. Това му напомни как преди две вечери беше влязла в рицарската зала, облечена като Вивиан.