Тереза Медейрос - След полунощ

Домакинът махна на лакея да донесе бутилка вино от скъпата масичка за сервиране от орехово дърво, ала с едва забележимо поклащане на главата го предупреди да не сипва на младото момиче повече от една глътка.

Леля Мариета беше безмилостно заточена в другия край на масата и тъкмо обясняваше многословно на един посърнал баронет как спечелила последната си победа на карти. Тъй като не беше редно да си пререже вените с ножа, за да й избяга, нещастният мъж прибягна до обичайното средство — бавно, но сигурно да се напие до безсъзнание. Докато поднесат десерта, ще падне под масата, помисли си Каролайн и се усмихна злобничко. Леля Мариета сигурно няма да го забележи. А дори и да го забележи, просто ще се обърне към тъпо усмихващата се маркиза от другата й страна, без дори да си поеме въздух.

Каролайн се запита дали леля им нарочно беше сложена чак в другия край на дългата маса. Може би Кейн не проявяваше търпимост към непрестанните й дрънканици — също като нея. Ала след глупостите, които му беше наговорила в салона, сигурно я смяташе за двойно по-глупава и ограничена от леля Мариета.

Всеки път, когато се сещаше за неволно изпуснатите думи, тя беше готова да се наведе и да удря чело в масата, докато потече кръв. Не знаеше от какво да се чувства по-неловко: дали че е обидила брат му, или че е споменала безвкусните слухове за нощните му „занимания“. Но най-лошото беше друго: би могла да си прости и двете прояви на недискретност, ако не се беше впуснала в безсрамен флирт с обожателя на сестра си.

— Мис?

Благодарна за промяната, Каролайн обърна глава. До нея стоеше лакей и й предлагаше от сребърна табла парче полуопечен ростбиф, плуващо в червен сос. И без това раздразненият й стомах се преобърна, тя преглътна мъчително и промърмори:

— Не, благодаря.

— О, аз обаче ще си взема. — Без да чака лакеят да се приближи, Джулиън посегна през масата и набоде на вилицата си най-голямото парче. Отхапа една хапка и задъвка с наслада. Изведнъж обаче спря, подуши месото и отвратено изкриви аристократичния си нос.

— Ейдриън, предупреди, ако обичаш, уважаемия Гастон, че не бива да слага толкова чесън в печеното. Днес наистина е прекалил.

Каролайн беше единствената, която забеляза как Порция натопи ъгълчето на салфетката си в кристалната купичка за вода и започна усилено да трие шията си.

Или поне вярваше, че е единствената, докато не погледна към домакина си и не установи, че той я наблюдава с неприкрито веселие — не Порция, а нея.

— Трябва да извините готвача ми — проговори отмерено той. — Французин е, а както може би знаете, французите много обичат чесън.

Каролайн реши да го накаже за нахалството.

— Какво ще кажете за себе си, милорд? И вие ли обичате чесън?

— О, да. Намирам, че създава приятна изненада, дори при най-простите ястия.

Каролайн го изгледа високомерно.

— О! За разлика от вас обаче други хора не обичат особено изненадите. Някои дори гледат на тях като на досада и мъчение… или поне на неща, които трябва да се избягват.

Кейн се облегна на стола си и замисленият блясък в очите му стана по-силен.

— Според мен това зависи от вида на изненадата. Вие какво ще кажете?

— Да, мисля, че сте прав — отговори тя и срещна открито погледа му. — И от това, дали изненадата почива върху просто недоразумение или върху съзнателна измама.

Мъжът отпи още глътка червено вино.

— Трябва да призная, мис Кабът, че вие сте за мен нещо като изненада. Откакто Вивиан ми довери, че сте отгледали нея и Порция практически сама, аз очаквах човек, който изглежда много по…

— Възрастен? — предложи коварно тя.

— Опитен — поправи я тактично той.

— Тогава съжалявам, че ви разочаровах, милорд. Ако знаех, че се надявате да видите в дома си крехка стара дама, нямаше да си направя труда да извадя старите си дървени зъби.

— Каролайн беше едва на шестнадесет, когато мама и татко загинаха — обясни Вивиан и погледна с обич сестра си. — Оттогава тя ни е и майка, и баща. Ако не беше тя, братовчедът Сесил щеше да ни бутне в някое сиропиталище.

Каролайн усети как се изчерви. Кейн наклони глава, за да я огледа по-внимателно.

— Убеден съм, че никак не ви е било лесно да се грижите за две малки момичета, след като вие сте била още наполовина дете.

Джулиън вдигна вилицата си.

— Аз пък си мисля, че е дяволски скучно да прекараш целия си живот в дълбоката провинция с две хлапачки, които трябва да възпитаваш. Това не е обида, малката — допълни бързо той и се облегна назад, за да намигне на Порция зад гърба на Вивиан.