Орхан Памук - Бялата крепост

Тогава ми се струваше, че това прорицание ще е най-въздействащият ми аргумент. И още — припомних десетгодишните му усилия, годините, които бе отдал на космографската си теория, нескончаемите наблюдения на небето с риск да си повреди очите, дните, в които не вдигаше поглед от книгите; този път аз не го оставих на мира; разкрих му колко глупаво би било да си иде нахалост, вместо да се предпази от чумата и да живее. Думите ми успяха да умножат едновременно и неговите страхове, и моите наказания. Когато пък той изчете моите писания, усетих как, макар и неохотно, като че ли си възвръща поизгубеното уважение към мен.

През ония дни, за да забравя тежката си участ, изпълвах страниците с щастливите сънища, които виждах, докато спях — не само нощем, а и следобед. Пробуждах се и за да забравя всичко, с усърдие описвах съновиденията си, в които действие и смисъл бяха взаимообвързани, като търсех по-поетичен изказ: между дървесата в гората край къщата ни живееха пазителите на тайните — от години копнеехме да ги разгадаем — и стига да се престрашиш, стига да навлезеш в тъмния лес, би могъл да се сприятелиш с тях; докато спяхме спокойно в чистите си и хладни постели, ние прехвърляхме в умовете си хилядите нещица, които трябваше да бъдат изучени и изживени, разпознавахме ги едно по едно, без изобщо да ги тълкуваме, а нашите сенки така и не се стопяваха по залез слънце; хората от картините, които сътворявах в сънищата си, красивите триизмерни хора прекрачваха рамките на картините и се смесваха с нас; майка, татко и аз сглобявахме стоманени механизми, които да вършат нашата работа вместо нас…

Макар да усещаше, че тия сънища бяха дяволски клопки, които ще го вкарат в тъмнината на безсмъртното познание, Ходжа продължаваше да ме разпитва, въпреки че след всеки въпрос губеше частица от своята вяра. Какъв беше смисълът на тези глупави сънища и действително ли бях ги сънувал? Така, най-напред за него направих това, което подир години двамата заедно щяхме да правим за падишаха; направих умозаключения за нашето бъдеще въз основа на сънищата ни — съвсем очевидно бе, че както от чумата, човек няма къде да избяга и от науката, зарази ли се веднъж от тая болест; а че Ходжа бе заразен от тая болест, не бе никак трудно да се установи; и въпреки всичко човек не можеше да не прояви любопитство към сънищата на Ходжа! Изслушваше ме, без да крие сарказма си, но не прекаляваше с нападките си, понеже, задавайки ми своя въпрос, ще не ще, се налагаше да прекърши гордостта си; пък и бях забелязал, че заговоря ли, слушаше с интерес. Виждайки, че демонстрираното от Ходжа хладнокръвие по отношение на чумата се беше пропукало, си казах, без да подценявам и собствения си страх от смъртта, че така или иначе, съм се избавил от самотата на страха. За което, естествено, си плащах с нощния тормоз, ала все пак разбирах, че усилията ми не са били напразни: докато протягаше ръцете си към мен, аз му натяквах, че ще умре преди мене, че безстрашни са невежите, че ръкописите му ще си останат недовършени, че сънищата ми, за които бе прочел през деня, са изпълнени с щастие.

Но не моите думи, а нещо съвсем друго преля чашата. Един ден у дома дойде бащата на негов ученик от школото. Изглеждаше безобиден човечец, живеел в нашия квартал. Аз, оттеглил се като ленива котка в един ъгъл на къщата, слушах — разговаряха дълго за разни неща. Накрая гостът изплю камъчето: братовчедка му по бащина линия била останала вдовица — в края на миналото лято мъжът й паднал от покрива, докато го пренареждал. Веднага се явили неколцина кандидати, ала нашият гост се сетил за Ходжа, понеже знаел от съкварталците за приеманите от него сватовници. Ходжа се държа неочаквано грубо: каза, че не желае да се жени, а дори и да желаел, не би взел вдовица. Тогава нашият гост му припомни как Мохамед за първа своя жена е взел Хадиджа, без да го притеснява вдовството й. Ходжа отвърна, че е чувал за братовчедка му, само че тая вдовица не може да стъпи и на малкото пръстче на святата Хадиджа. Гостът със странния нос обаче реши да докаже, че и Ходжа не е кой знае каква стока: не че самият го вярвал, ама съседите разправяли, че Ходжа си падал по обратните; то, наблюдаването на звездите, играта с лещите и майсторенето на часовници не са довели никого до нещо добро. С алчността на търговец, хулещ стоката, която ще купи, нашият гост сподели какво още се приказвало из квартала за Ходжа: че бил се хранел на маса като неверниците, а не седнал на пода с кръстосани и подвити под себе си нозе; че прахосвал парите си за книги, които сетне разхвърлял по пода и стъпвал по страниците с името на Пророка; че легнел ли си, се взирал в мръсния таван на къщата до зори и тъй като не смогвал да укроти дявола в душата си, с часове наблюдавал небето; че харесвал единствено момчетата, но не и жените; че аз съм му бил близнак, че бил се хранел по време на пости и че ето, заради всичко това, са ни пратили чумата.