Адел Паркс: Да си намериш майстора

Тези младежки навици трайно белязаха живота ни до трийсетата ни годишнина, но вероятно ще се запазят до пенсионирането ни. Ние с Джош приемаме тази перспектива съвсем спокойно. Съдилищата и адвокатските кантори, в които той се подвизава толкова успешно, са пълни с интелигентни, разкрепостени жени, в които да се влюбва и разлюбва до безкрай. Същото важи и за моя бранш — медиите. Наличието на неморални млади мъже в изобилие е един от задължителните ми критерии за избор на работно място. Не храня илюзии по отношение на трайните връзки, което ме прави изключително желана партия за мъже, нямащи намерение да се обвързват — 99.99 на сто от всички тях. Така че ги употребявам и захвърлям. Този подход е несравнимо по-лесен. Всъщност дори не съм толкова жестока. Да захвърлиш някого, предполага емоционален ангажимент от негова страна, но от личен опит зная, че за една добра свирка мъжете с готовност пропускат тази незначителна учтивост. Тъй че, когато си тръгвам, забравила да оставя телефонния си номер върху празна цигарена кутия, или когато ги изхвърлям от жилището си с лицемерното обещание да се обадя, всъщност никой не придиря особено.

Иси е лабораторен техник в огромна фармацевтична компания. Бялата престилка я прави невероятно привлекателна, но аз зная, че тя все още търси нещо повече от несериозна игра на чичо доктор. Неуморно й повтарям, че цялото това усилие ще се окаже безплодно и трябва да се благодари, че има поне мен.

— Мога ли да ви предложа по едно питие?

Никога не отговарям на този въпрос, преди да се уверя кой го задава, независимо колко е претъпкан барът. Вдигам поглед и виждам господин Висок, Смугъл и Красив. Тъкмо навреме. Самонадеяно размахва бутилка изискано шампанско „Болинджър“ и няколко чаши. Допада ми тази негова самонадеяност и разточителност, както и фактът, че се е сетил и за приятелите ми. Има сияещи зелени очи и разпуснати чорлави къдрици, последен писък на модата по времето, когато бях на деветнайсет. Въздържам се да му кажа, че от „Завръщане в Брайтсхед“ никой мъж (с изключение на Хю Грант) не е пожънал особен успех с подобен фасон — спестявам му го, понеже освен високия ръст, очите и скулите му ми харесва и костюмът му.

Разбира се — усмихвам се широко.

Той се придържа към общоприетата схема — пита ме как се казвам, а след като се представям като Кас, любопитства:

— О, а как е цялото ви име?

Обяснявам, че това е галено съкращение от Йокаста, и с доволна усмивка допълвам:

— Кръстена съм на майката на баща си, много едипово.

Някои схващат каламбура, други — не, но това няма никакво значение, тъй като и едните, и другите неизменно се хилят като идиоти. Докато се стигне до разговор, мъжът насреща вече е затънал в дълбока, искрена лъст към мен. Дори отпратките към древногръцки трагедии да не го вълнуват особено, със сигурност го блазни перспективата за страстни любовни игри. В зависимост от предпочитанията си мъжете оглеждат налетите ми, нахално щръкнали гърди или дългите ми, загорели и мускулести крака. В случай че са с по-изтънчен вкус, спират поглед на дългата ми, лъскава черна коса, гладката кожа, тесния ханш, сините ми очи или идеалната редица зъби, тъй като притежавам и всичко това.

Повярвайте ми, зная, че съм щедро надарена.

Нося косата си дълга, тъй като подлудява мъжете. Виждат в мен сексапилна кучка или героиня от деветнайсети век, в зависимост от това — към кой тип проявяват слабост. Строго погледнато, на характера ми по би отивало каре до брадичката, но тъй като работя в телевизията, се ръководя от железния принцип: „Волята на клиента е закон.“

На свой ред питам господин Смугъл как се казва и правя усилие да запомня името му. Интересувам се с какво се занимава, той отвръща, че работи еди-какво си. Това не е важно. Перспективите му са от значение единствено за жени, които търсят бъдеще. Забелязвам, че има големи ходила, което, казват, било много възбуждащо. Опитът ми (богат и разнообразен) сочи, че старото поверие е вярно. Постоянно докосвам събеседника си. Леко се допирам до ръката или рамото му. Дори отстранявам въображаема власинка от ревера му. Винаги съм недоумявала как е възможно мъжете да се връзват на подобни идиотски клишета, но те неизменно им действат. Прокарвам език по устните си, по зъбите си и по маслинката в мартинито му. Не се предава лесно. Запознат е с правилата на играта. Безброй пъти сам я е играл. Малко е объркан от факта, че наместо главен изпълнител се оказва зрител, но тази моя безочливост му действа възбуждащо. Мъчи се да вземе в свои ръце ситуацията — или поне разговора — и ме пита с какво се занимавам. Отвръщам, че съм телевизионен продуцент в новия канал TV6, което — ако изобщо е съществувало съмнение — окончателно циментира нещата.