Адел Паркс: Да си намериш майстора

Джош е висок метър и осемдесет и пет, рус. Обективно погледнато, не познавам по-привлекателен мъж, с когото да не съм спала. Като го представя на някоя приятелка или колежка, въпросната персона неизменно се прехласва и започва да повтаря като латерна какъв невероятен пич е. Джош отговаря на определението „красив“ или „страхотен“ мъж. Поради липса на въображение споменатите приятелки и колежки неизменно заключават, че сме гаджета. Налага се да им обяснявам, че твърде много го харесвам, за да усложнявам взаимоотношенията ни със секс.

Всъщност дори го обичам. Той е един от малкото хора на този свят, които обичам. Към майка си изпитвам дълбока любов, напълно лишена от тривиалност и показност. Третият човек е Иси.

С Иси се запознахме в университета. Отначало следваше биология, после се прехвърли да учи химия и в крайна сметка завърши инженерна химия. Не че бе открила призванието си, просто катедрата не искаше и да чуе за поредната смяна на специалността. Иси е ужасяващо умна и обезпокоително оптимистична натура — комбинация от качества, която постоянно води до разочарования. Иси е малко по-висока (метър и седемдесет и три) от обичайното за жена и малко по-слаба (английска мярка десет 3 3 Съответства на европейски размер 38. — Б.пр. ) — по-скоро благодарение на перманентната безцелна активност, отколкото на редовни тренировки. Поради това е стройна, но тялото й не е достатъчно стегнато. Непрестанно окайва отпуснатите си мишници и биреното си шкембенце, но откакто я познавам — вече петнайсет години, никога не е имала намерение сериозно да се заеме с коремни преси или да вдига тежести (с изключение на рекламните торбички с покупки от модните магазини). Косата й е естествено руса — цветът на миглите и веждите й го потвърждава. Поради това никога не хваща слънчев загар — само по бледия й широк нос и гладките й слаби рамене избива по някоя и друга луничка. Иси има най-сексапилната уста в цяла Западна Европа. Устните й са широки, аленочервени. Жените я намират за поразително красива. Мъжете я възприемат по два коренно противоположни начина — или въобще не я забелязват, тъй като поради изключителната си бледност вероятно им се струва невидима, или започват да се изживяват като средновековни рицари и изпитват желание да я въздигат на пиедестал. И в двата случая няма полза. Блестящият ум и безпощадната откровеност на Иси заслужават нещо много повече от безразличие или покровителствено отношение. Но нека не забравяме, че светът е пълен с хиляди неща, които би трябвало да се случат, но не се случват. Не храня Бог знае какви надежди, че ще се намери достоен човек, който да я заслужава. Особено поради факта, че оптимизмът засенчва разсъдъка й и зрелите й години преминават в обречено, но затова пък упорито търсене на скритите дълбини в душите на мъжете, с които се среща. Стотици пъти съм й обяснявала, че преследва химери.

Всъщност се сприятелихме заради Джош. Той я забеляза още в „заешката седмица“ на първи курс, когато всички са като отвързани, и страшно се захласна по нея. Започна да ме врънка да се сприятелим. Послушах го. Едва след време открих колко много ми допада и какво неземно и крехко създание е — време, в което Джош вече беше спал с половината студентки в Уидингтън и Фалоуфийлдс 4 4 Квартали в Манчестър с многобройно население и множество студентски общежития, поради което и голям брой заведения. — Б.пр. . Сметнах, че Иси е твърде ценна личност, за да му позволя да я прекара по обичайния си безобразен маниер. Започнах да разубеждавам и двете страни — да си призная, като същински Макиавели. Разкривах пред нея недостатъците му, на него изтъквах прелестите на други жени. Коварният замисъл проработи.

И до ден днешен смятам, че постъпих правилно.

Ако толкова са искали да са заедно, все щяха да намерят начин да се съберат.

Завързахме здравословен приятелски флирт и често не бяхме наясно кой кого харесва. Вместо да се редуваме да спим в едно легло, във втори и трети курс живяхме в обща квартира. Наехме си цяла къща само за нас, тъй като не желаехме да допускаме никого в свещеното си уединение. Оказа се практично решение, тъй като споровете на тема чий ред е да купува тоалетна хартия и кой е изпил млякото, но не е изхвърлил празната кутия от хладилника, сложиха край на всякакви романтични копнежи.

Бяхме типичните студенти. Бягахме от лекции, членувахме в какви ли не общества и клубове — по ръгби (Джош), в литературното общество (Иси), в клуба за дегустация на вино (аз); изпивахме индустриални количества алкохол в барчето на университета, кълвяхме за изпит само в последния момент и безогледно спяхме с когото ни попадне. От останалата маса ни различаваше фактът, че никой от нас не стана жертва на статистиката, според която една трета от всички висшисти се запознават с дългосрочния си партньор в живота по време на следването си. По отношение на дългосрочните неща и тримата бяхме пълна трагедия. Иси се влюбваше във всеки мъж, с когото лягаше — отчаян опит да запази благоприличие. После се чукаше със съответния мъж, докато на него му писнеше от виждането й за любовната игра като четене на метафизична поезия. Джош се влюбваше във всяка жена, която сваляше, поне до закуска, понякога дори дни наред. Беше вечният разбивач на женски сърца. Аз никога не се влюбвах и често се отегчавах още преди първата посткоитална цигара.