Адел Паркс - Да си намериш майстора

Бях се фукала, че търгувам със самотата, но истината е, че и хабер си нямам какво представлява истинската самота.

Призлява ми.

Ставам и отивам в кухнята — опит поне физически да се отдалеча от грозния списък.

Наливам си минерална вода „Евиан“ и притискам студената чаша към челото си. За миг облекчава болката, но си давам ясна сметка, че това е все едно стюардесата да попита: „Пилешко или телешко?“, миг преди самолетът да се разбие.

Хващам химикалката. Бившите ми любовници. Твърдо съм убедена, че мнозинството от тях са били съвсем наясно с отношенията ни. И дума не е ставало за романтика и рози. Това бяха преди всичко мъже, които имаха съпруги и приятелки. Които искаха едно бързо изчукване без излишни въпроси, а аз им го предоставях. Но нима съпругите и приятелките наистина не влизаха в сметката? Надали. Сега се питам колко ли пъти нечие сърце се е свивало, когато някоя от тези жени е откривала телефонния ми номер, надраскан на непотребно късче хартия. Ами ако някои от тези мъже — особено неженените — са оставали изненадани от факта, че впоследствие така и не съм им се обадила, както и малко наранени, може би дори с разклатена вяра в себе си? Възможно ли е Иси да е права и мъжете също да имат чувства? Ето например Дарън. Или пък Джош. Разбира се, че е възможно да имат чувства.

Стройният ми списък е прераснал в хаотично изглеждаща схема на мислите ми, изпъстрена със стрелкички и подобни на диаграмите на Вен застъпващи се кръгчета между отделните действия. Като гледам колко мастило похабих тази сутрин, никак не се изненадвам, че Дарън си тръгна и ме изостави. Аз не го заслужавам.

Съжалявам. И то не просто защото пресата не ми дава мира, предаването ме злепостави и сега цялата страна, и по-специално Дарън, ме мрази. Съжалявам, защото нищо не съм разбрала.

Аз не заслужавам Дарън, но той заслужава обяснение. Трябва да го намеря.

Телефонът звънва и аз се хвърлям върху него.

— АзсъмИси — на един дъх избрътвя тя, бързайки да изясни, че се обажда именно тя, а не Дарън. Знае, че той е единственият човек, с когото искам да разговарям. — Чудех се дали да ти се обадя.

— Радвам се, че позвъни. — Наистина се радвам. Неописуемо се благодаря, че Иси ми се сърди само в продължение на два часа и позволи ядът й да се поуталожи. Това май е единственото хубаво нещо, което произлезе от предаването. Иси не е в състояние да ме зареже в беда — фактът, че в този миг цяла Великобритания ме мрази и презира, само усилва приятелската й преданост.

— Обади ли ти се?

— Не.

— Ти още ли го чакаш?

— Да.

— Защо?

Давам си сметка, че сериозно съм го закъсала. Щом Иси — последната от великите романтици — не вярва, че цялата тази история ще завърши с тоалет от тюл, значи имам повече шансове да спечеля джакпота от тотото, отколкото да разговарям с Дарън.

— Нали ти казах, Иси, имам му доверие. Предложи ми да се омъжа за него. Дарън не би го направил само за по телевизията.

— Аз пък ти казах, че може да го е направил, за да ти отмъсти. В крайна сметка ти спа с него в продължение на две седмици, като през цялото време си градила у него впечатлението, че приемаш нещата доста сериозно, след което просто изчезна. Никой мъж в света не би приел спокойно подобно поведение. Това е страхотен удар върху достойнството му. Не допускаш ли, че може да е решил да ти го върне?

— Зная, че няма нищо общо с предаването, Иси. — Полагам усилия да не се разгневя, но душевната трансплантация не е толкова цялостна, та да запазя спокойствие в лицето на постоянната критика, която се излива върху главата на Дарън. — Виж, Иси, защо не питаш Джош дали според него Дарън е замесен в заговора за пълната ми излагация? Той не може да не знае. — Нарочно натъртвам местоимението „той“ — ако поне за малко успея да отклоня вниманието й към престъпленията на Джош, може би ще остави Дарън на мира.

— Да го попитам ли заради теб? — ентусиазирано подхваща тя.

— Попитай го заради себе си, Иси, пък дано най-сетне повярваш в Дарън. Аз не изпитвам нужда друг да ми гарантира за него.

Млъкваме раздразнено. Мога да се цупя много по-дълго от нея. Още не съм преборила до три, и тя вече размахва маслиновата клонка:

— Добре, добре, ако предположим, че Дарън не е съзнателно замесен в твоята отявлена и безгранична публична излагация, защо според теб изчезна?

— Очевидно е, Иси. Той смята, че аз съм насадила него.

— О.

Иси е твърде откровена, за да се преструва, че не разбира откъде би му хрумнало подобно предположение. Дори не го вини.