Едит Парджетър - Вълче биле

— Твърдиш ли — попита недоверчиво Робърт, — че брат Кадфел е влизал в запретен разговор с тази жена? По какъв повод? Ние всички тук знаем, че той бе до смъртното ложе на господаря Бонел и направи всичко, което бе по силите му, за да спаси нещастника, и че горката съпруга тогава също е присъствала. Нямаме основание да го корим за това, негово задължение е да бъде там, където се нуждаят от него.

Брат Кадфел, към когото до този момент не се бе обърнал никой, остана да седи в мрачно мълчание и ги остави да продължат, тъй като нападението очевидно бе също толкова неочаквано за Робърт, колкото и за самия него.

— О, не, никой от нас не би оспорил това — съгласи се Джером любезно. — Негов християнски дълг беше да окаже помощ според възможностите си, което и стори. Но както научих, снощи нашият брат отново е посетил вдовицата и е разговарял с нея. Без съмнение, за да успокои и да утеши опечалената. Но няма защо да обяснявам какви опасности се таят в едно такова посещение, отче. Да пази Господ от мисълта, че мъж, някога сгоден и загубил своята бъдеща съпруга, предпочела друг, непременно ще се отдаде на ревност на стари години, след като вече се е отрекъл от света, когато отново срещне предмета на някогашните си чувства. Не, излишно е дори да го обсъждаме. Но няма ли да е по-добре, ако все пак нашият обичен брат бъде отстранен и от изкушенията на спомена? Говоря като човек, който взема присърие неговото добруване и духовно здраве.

Говориш, помисли си Кадфел, скърцайки със зъби, като човек, дето най-накрая се е сдобил с оръжие срещу оногова, когото безрезултатно е мразил от години. И, прости ми, Господи, но ако можех сега да извия този мършав врат, щях да го сторя с истинска наслада!

Той се изправи и излезе от своето закътано място.

— Аз съм тук, отче приоре, разпитайте ме за моите действия, ако желаете. Брат Джером проявява болезнена чувствителност по отношение на моето призвание, което ни най-малко не е застрашено.

Приор Робърт продължи да го гледа твърде замислено за удоволствие на Кадфел. Без съмнение той би се възпротивил на всяко предположение за непристойно поведение на някой от своите подчинени и би ги защитавал пред света заради самия себе си, но нищо чудно да посрещне с радост една възможност за ограничаване на самостоятелните действия на човек, който неизменно му създаваше напрежение, сякаш намираше в откритата, практична, сговорчива и търпелива независимост на Кадфел някакво скрито желание за глумене и забава.

Той не беше глупав и едва ли бе пропуснал да забележи как му се внушаваше косвено, че когато срещнал някогашната си любима, омъжена за друг, Кадфел се е поддал на ревността до такава степен, че се е изкушил да премахне своя съперник със собствените си ръце. Кой в края на краищата знаеше по-добре от него свойствата на растенията и билките или пък пропорциите, в които трябва да се използват за добро или за зло? Да не дава Господ някой да си го помисли, бе казал Джером набожно, и привидно отхвърляше идеята, ала всъщност изкусно я бе натрапил на присъстващите. Робърт едва ли щеше да приеме сериозно подобна мисъл, но пък и нямаше да я порицае у Джером, който беше безкрайно раболепен към него и му служеше безпрекословно. Нито пък можеше да се твърди със сигурност, че подобно деяние е напълно изключено. Кадфел лично бе приготвил маслото от вълче биле и отлично знаеше какви са свойствата му. Дори не му се налагаше да си го набавя тайно, имаше го при себе си; и ако го изпратеха спешно при болен на смъртно ложе, кой би могъл да докаже, че не той е сложил отровата, чието действие уж се е опитвал да предотврати? А аз видях Елфрик да прекосява двора, помисли си Кадфел, и можех много лесно да го спра, за да си разменим някоя дума, да вдигна капака от любопитство към пикантния мирис, да разпитам за кого го носи, след което да прибавя, още малко подправка, вече собствено производство. Моментно отклоняване на вниманието и всичко би било съвсем възможно. Колко лесно е да насочиш към някого подозрение, което не може да се опровергае!

— Истина ли е, братко — попита Робърт важно, — че господарката Бонел е твоя близка позната от младостта ти, още преди да положиш обет?

— Да — отвърна Кадфел без заобикалки, — ако под близка имате предвид обичана. Преди да потегля на кръстоносен поход, ние се сгодихме, макар и тайно от всички. Това се случи преди повече от четирийсет години и оттогава не я бях виждал. Омъжила се е в мое отсъствие, а след завръщането си аз надянах расото — колкото по-малко думи, толкоз по-добре.