Емил Манов: Галактическа балада

— А може би Великата Последна революция е станала малко преди да се стигне до антените на главите — каза Хекли.

— Може би… Но вие, Хекли, надценявате ролята на случайността. Мисля, че просто човешкият разум се е оказал неприспособим към абсурда, въпреки усилията на висшите касти… Човешкият разум никога не е престанал да си задава въпроси — защо, какъв е смисълът, няма ли изход — и в това е било неговото спасение.

— Но в такъв случай това тук е една ужасна безсмислица — кимна Хекли към мъртвеца.

— Кое по-точно?

— Отвличането на Луи Гиле, мисията на превенианите…

Професорът се усмихна и позажумя срещу залеза:

— Не е ли време да вървим, приятели? Ще изпратим утре да го вземат. Мисля, че прахът на Гиле ще попадне все пак в нашия нов Пантеон.

И те се спуснаха бавно по стръмнината, като се придържаха в белезникавата мъртва трева.

Когато стигнаха до балона, Марсел се обърна да погледне още веднъж назад.

— Знаете ли, аз вярвам, че има смисъл — каза той.

— Поетически? — иронизира го Хекли. — Или като една забавна история?

— Има смисъл — повтори Марсел, загледан нататък, дето бе останал странникът от Галактиката. — Защото има красота… Ако можех, сам бих станал превенианин.

— Да — наруши неочаквано каменното си мълчание Оцеола.

Професор Карпантие ги прегърна през раменете и ги подтикна към коша на балона.

— Кой знае, приятели? Може би ще дойде време, когато всички ние, цялото човечество, ще станем превениани. И с искрите на нашия разум ще запалим живот в мъртвите Галактики… Докато разумът е жив, за него няма граници. И докато няма граници, той ще живее.

— Вие приказвате като Бан Имаян, професоре — засмя се Наташа.

© 1971 Емил Манов

Сканиране: sir_Ivanhoe, 2008

Разпознаване и последна редакция: NomaD, 2008 г.

Публикация

Издателство „Христо Г. Данов“, 1971

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7689]

Последна редакция: 2008-05-20 20:28:11