Луис Паджет - Ex Machina

— Половин час? — каза Хардинг наслуки.

— Два месеца — рече дядото.

— И двамата сте прави — отвърна Голегър. — Аз имам друг отговор, с който също ще съм прав.

Хардинг очевидно си помисли, че Голегър все още е пиян. Така че той се върна към темата на разговора.

— Какво направихте по въпроса за специалното животно, от което имаме нужда? Имате още половин час…

— Не ми е необходим — каза Голегър, а в главата му започна да се развиделява. — Имам отговор на въпроса ви. Но не е точно такъв, какъвто сте си го представяли. — Той се отпусна върху дивана и погледна към машината за напитки. Сега, когато отново можеше да пие, предпочете да го поотложи за малко.

— Не съм пил такова вино, което да е по-хубаво от жаждата — отбеляза той.

— Глупости — обади се дядото.

— Клиентите на фирмата „Адренал“ искат да ходят на лов за животни. Искат силни усещания и затова са им необходими опасни животни. Трябва обаче и нищо да не ги застрашава, така че не могат да се използват опасни животни. Изглежда парадоксално, но не е. Отговорът не се крие в животното, а в ловеца.

— Може ли още веднъж? — запремигва Хардинг.

— Тигри. Кръвожадни тигри. Лъвове. Ягуари. Носорози. Най-коварните, най-хищните животни, които си изберете. Това е само част от отговора.

— Слушайте — рече Хардинг, — може би не сте ме разбрали правилно. Не тигрите са наши клиенти. Не доставяме клиенти на животните, а тъкмо обратното.

— Трябва да направя още няколко опита — отвърна му Голегър, — но основният принцип е налице. Ускорител. Латентен метаболичен ускорител с висока концентрация на адреналин като катализатор. Като това…

Той описа с думи доста жива картина.

Въоръжен с пушка, клиентът се разхожда из изкуствената джунгла, търсейки плячката си. Вече е платил таксата си на фирмата „Адренал“ и му е направена венозна инжекция с латентния ускорител. Веществото се разпръсква из кръвоносната му система, ала все още не предизвиква нищо, очаквайки катализатора.

От храсталака изскача тигър. Стрелва се към клиента като катапултиран убиец, оголил зъбите си. Миг преди ноктите му да се впият в гърба на човека, надбъбречните жлези изхвърлят в кръвоносната система адреналин с висока концентрация.

Това е катализаторът. Латентният ускорител се активира.

Клиентът реагира светкавично.

Той избягва нападението на тигъра, който сякаш е замръзнал във въздуха, и започва да прави каквото смята за най-уместно в случая, преди въздействието на ускорителя да отмине. Когато това стане, клиентът ще е отново нормален човек, а дотогава ще може и да се е върнал обратно в станцията на „Адренал“ за нова инжекция, ако междувременно не е решил за по-лесно да си отиде с кожата на тигъра в раницата.

Ето колко просто бе всичко.

— Десет хиляди кредита — каза Голегър, като щастливо ги броеше. — Останалото веднага щом приключа с работата върху определянето на концентрацията на катализатора. Което е дреболия. Всеки четвъртокласен химик може да го направи. Това, което ме вълнува, е предстоящият разговор между Хардинг и Мърдок Маккензи. Когато започнат да спорят за изминалото време, ще стане весело.

— Искам да пия — каза дядото. — Къде има бутилка?

— Вече дори и в съда мога да докажа, че ми е било необходимо по-малко от час, за да реша проблема. Този час е според часовника на Хардинг, но времето е относително. Ентропията, метаболизмът, каква съдебна битка само би станало от това. Но няма да я има. Аз знам формулата на ускорителя, а Хардинг не я знае. Ще плати останалите четиридесет хиляди кредита, а Маккензи ще си трае. В крайна сметка осигурявам на фирмата „Адренал“ фактора за успеха, от който имаха нужда.

— Хубаво, но аз все пак ще се върна в Мейн — оплака се дядото. — Освен ако не ми намериш някоя бутилка.

— Върви и си купи — рече Голегър и подаде няколко кредита на стареца. — Купи няколко. Често се питам какво купуват винарите…

— Ъ?

— … на половин цена от това, което продават. Не, не съм пиян. Но скоро ще бъда. — Голегър налапа жадно мундщука на машината за напитки и започна да изпълнява алкохолно арпежио 5 5 Свирене като на арфа, при което акордите са с последователно извличани тонове. (Бел.ред.) върху клавиатурата. Дядото излезе напън, като за сбогуване изсумтя нещо по адрес на подобни модерни залъгалки.

В лабораторията настъпи тишина. Абсурдко и Мехурко, двете динамомашини, стояха неподвижни. Никоя от тях нямаше сини очи. Голегър продължи да експериментира с коктейлите и почувства топъл, приятен огън да се процежда в душата му.