Луис Паджет - Ex Machina

— Ще намеря начин — обеща набързо Голегър. — Но не мога да го направя в затвора.

— Аха. Малко съм ви сърдит, мистър Голегър. Накарахте ме да ви повярвам, че сте решили проблема ни. Което не сте успели все още. Помислете си за възможността да отидете в затвора. Адреналинът може да стимулира мозъка ви, така че да разработите начин как да се хванат вашите същества. Но дори и в този случай не мога да давам прибързани обещания…

Мърдок Маккензи се усмихна злорадо и излезе, като затвори леко вратата след себе си. Голегър започна да гризе ноктите си.

— Хората могат да опознаят същността на нещата — рече Джо с твърдо убеждение.

В този момент обаче нещата се усложниха още повече от появата върху телевизионния екран на посивял мъж, който съобщи, че един от чековете на Голегър току-що е бил върнат от банката. Триста и петдесет кредита, каза мъжът, как ще бъдат изплатени?

Голегър погледна озадачено идентификационната карта на екрана.

— Вие сте от „Обединени култури“? Какво е това?

— Биологически и медицински доставки и лаборатории, мистър Голегър — отговори меко сивокосият мъж.

— Какво съм купувал от вас?

— Имаме квитанция за триста килограма витаплазма първо качество. Доставихме ви я до един час.

— И кога…

Мъжът със сивите коси обясни случая по-подробно. Накрая Голегър даде няколко лъжливи обещания и се извърна от избледнелия екран. Огледа изпитателно лабораторията си.

— Триста килограма изкуствена протоплазма — измърмори той. — Поръчана от Голегър Плюс. Да няма халюцинации, че е милионер?

— Всичко бе доставено — обади се Джо. — И ти подписа квитанцията през нощта, когато изчезнаха дядо и Джонас Хардинг.

— Но какво съм могъл да направя с това вещество? Използва се за пластични операции и човешки протези, за изкуствени крайници и органи. Тази витаплазма е култивирана клетъчна тъкан. Да не съм я използвал за създаването на някакви животни? Това е биологически невъзможно. Поне така мисля. Как бих могъл да извая от витаплазма дребно кафяво животно, което е невидимо? Ами от какво съм направил мозъка и нервната система? Джо, триста килограма витаплазма просто са изчезнали. Къде са се изпарили?

Но Джо мълчеше.

След няколко часа Голегър бе изпаднал в работна треска.

— Номерът е — обясняваше той на Джо — да науча всичко, каквото мога, за тези същества. Тогава може би ще разбера откъде са дошли и как съм ги хванал. После вероятно ще мога да открия къде са се дянали дядо и Хардинг. След това…

— Защо не седнеш и не помислиш върху въпроса?

— Именно по това се различаваме. Ти нямаш инстинкт за самосъхранение. Ти можеш да си седиш и да мислиш, докато в пръстите на краката ти започва да се развива верижна реакция, но не и аз. Твърде млад съм, за да умирам. Не преставам да си мисля за затвора в Рединг. Имам нужда да си пийна. Само ако можех да се напия, демоничният ми подсъзнателен двойник щеше да реши целия проблем вместо мен. Наоколо ли е дребното кафяво животно?

— Не — отвърна Джо.

— Тогава може би ще успея да си открадна една чашка. — Но след напълно безуспешния опит, Голегър избухна: — Никой не може да се движи толкова бързо.

— Ускорен метаболизъм. Трябва да е подушило алкохола. Или може да разполага с допълнителни сетива. Дори аз едва успявам да го варорирам.

— Ако налея керосин в уискито, може би дребното чудовище-алкохолик няма да го хареса. Обаче и аз няма да го харесвам. Е, добре. Да се върнем към работата — каза Голегър, като продължи да изпробва реактив след реактив върху динамото със сините очи, но без никакъв резултат.

— Хората могат да опознаят същността на нещата — рече Джо язвително.

— Млъкни. Чудя се дали не мога да му пусна един електрошок на това създание. Така ще го парализирам. Но то вече е тъй или иначе като приковано към пода. Как ли яде?

— Въз основа на логиката, бих казал, чрез осмоза.

— Твърде вероятно. Чрез осмоза, но какво?

— Има дузина начини, по които можеш да решиш проблема си — раздразнено прещрака Джо. — Инструментализъм. Детерминизъм. Витализъм. Разсъждения върху причинно-следствените връзки. За мен е съвсем очевидно, че си решил проблема, който ти постави фирмата „Адренал“.

— Решил съм го?

— Естествено.

— Как?

— Много просто. Хората могат да опознаят същността на нещата.

— Ще престанеш ли да повтаряш тези остарели истини и ще се опиташ ли да ми бъдеш полезен? Във всеки случай грешиш. Хората могат да опознаят същността на нещата, но като съчетаят опита с разсъждението!