Луис Паджет - Ex Machina

От определена гледна точка всичко това правеше Голегър късметлия. Бюрократите бяха предпазливи и не искаха да вдигат шум. Едно обикновено дело за неправомерен арест можеше да доведе до фантастични усложнения и големи проблеми. Твърдоглавият Мърдок Маккензи се възползва от това положение, за да даде нареждания на личния си адвокат и да пъхне прът между колелата на правосъдието. Адвокатът поговори с Джонсън.

Нямаше труп. Аудио-визуалният запис не бе достатъчен. Освен това се поставиха въпросни от съществено значение, засягащи „habeas corpus“ 3 3 Дословно: Да имаш тялото си. Закон, който гарантира личната свобода. (Бел.прев.) и заповедта за обиск. Джонсън се обади в Министерството на правосъдието, а после изля гнева си върху главите на Голегър и невъзмутимия Маккензи. Най-накрая Джонсън подбра екипа си (и лентата със записа), като заплаши, че ще се върне веднага, щом получи от прокурора необходимите заповеди и документи. Дотогава, каза той, къщата ще бъде под охрана отвън. И като стрелна със зъл поглед Маккензи, се измъкна от стаята.

— А сега да се върнем към нашата работа — рече Маккензи, като потриваше ръце. — Между нас казано — той се наведе заговорнически напред, — толкова се радвам да се отърва от този мой съдружник. Независимо дали сте го убили или не, надявам се да си остане изчезнал. Сега за разнообразие мога да водя сделките си както на мен ми харесва.

— Това е много хубаво — обади се Голегър, — но какво ще стане с мен? Ще бъда арестуван, веднага щом Джонсън уреди формалностите.

— Но не и осъден — отвърна Маккензи. — Един умен адвокат може да ви оправдае. Имаше подобен случай, в който обвиняемият бе оправдан въз основа на „non esse“ — защитата се задълба в метафизиката и доказа, че убитият никога не е съществувал. Доста фалшиво, но все пак убиецът бе пуснат на свобода.

— Претърсих сам къщата, а и хората на Джонсън я претърсиха — каза Голегър. — Но няма никаква следа нито от Джонас Хардинг, нито от дядо ми. Да ви призная честно, мистър Маккензи, нямам ни най-малка представа какво се е случило с тях.

Маккензи махна небрежно с ръка.

— Трябва да бъдем методични. Споменахте, че сте решили някакъв проблем на фирмата „Адренал“. Това е, което ме интересува в момента.

Голегър мълчаливо посочи синеокото динамо. Маккензи се вгледа замислено в обекта.

— Е, добре? — рече той.

— Ето животното. Идеалната плячка.

Маккензи се приближи, почука по обвивката му и впери поглед в небесносините очи.

— Колко бързо може да бяга? — запита той лукаво.

— Не е необходимо да бяга — отвърна Голегър. — Виждате, че е неуязвимо.

— Ха. Хм. Може би ще трябва да ми обясните малко по-подробно…

Но обяснението, изглежда, не се хареса на Маккензи.

— Не — рече той. — Не разбирам. Няма нищо вълнуващо в лова на такова същество. Забравяте, че клиентите ни изискват възбуда, стимулиране на надбъбречната жлеза.

— Ще я получат. Страхът и гневът имат един и същи ефект… — Голегър се впусна в подробности.

Маккензи обаче поклати глава.

— Както страхът, така и яростта произвеждат допълнителна енергия, която трябва да се изразходва. А това не може да се направи срещу пасивна плячка. Само ще причини неврози. Опитваме се да спасим хората от неврози, а не да им ги създаваме.

Голегър, който започваше да се отчайва, изведнъж се сети за дребното кафяво животно и насочи обсъждането към него. Маккензи го прекъсна веднъж с искането си да види съществото. Но Голегър лесно се измъкна.

— Ха — каза Маккензи най-накрая. — Не е подходящо. Как може да се ходи на лов за нещо, което е невидимо?

— О, с ултравиолетови уреди. С анализатори на миризми. Това ще е тест за изобретателност…

— Нашите клиенти не са изобретателни. И не желаят да бъдат. Просто искат промяна, да забравят монотонната тежка (или лека, според случая) работа, искат почивка. Не искат да си блъскат главите в търсене на методи как да хванат нещо, което се движи по-бързо от самодива, нито да преследват същество, което изчезва от погледа, още преди да се е появило. Вие сте много умен мъж, мистър Голегър, но ми се струва, че застраховката на Джонас ще е единствената ми утеха.

— Почакайте…

Маккензи сви устни.

— Признавам, че тези зверчета може би, казвам — може би, имат някакви качества. Но какво е хубавото на плячка, която не може да бъде хваната? Все пак, ако разработите метод за залавянето на тези ваши извънземни животни, бихме могли да се споразумеем. В момента не възнамерявам да купувам нищо, без да съм го видял.