Джудит Макнот - Нещо прекрасно

Беше очаквала старата херцогиня да живее в огромен дом, но нищо не я бе подготвило за този палат, заобиколен от уханни градини и поляни. Докато пътуваха към имението, тя се бе вкопчила в спомена си за херцога — приятелски настроен и добър. Роузмийд бе успял да заличи наивната й заблуда. Този мъж идваше от друг свят. За него имението бе нещо като малка лятна вила. „Но виличката всъщност е дворец“ помисли си нещастно Алекс, когато стъпалата й потънаха в дебелия килим. Дворец, който я караше да се чувства още по-малка и незначителна, отколкото се бе чувствала през живота си.

Икономът отвори със замах една двукрила дъбова врата, влезе в помещението и ги покани да го последват. Стените бяха отрупани с картини в красиви рамки. Уплашена, Александра едва не направи реверанс пред скования слуга и влезе в салона. Страх сви сърцето й, всеки миг щеше да се изправи пред новия си приятел и без съмнение щеше да види изписано на лицето му само презрение.

Оказа се права. Мъжът, седнал зад красивото старинно бюро, никак не приличаше на усмихнатия джентълмен, когото бе срещнала преди два дни. Сега той бе резервиран, хладен непознат, който гледаше нея и семейството й, сякаш са буболечки, пълзящи по красивия му килим. Дори не се престори на учтив и не ги запозна с другите хора в салона. Вместо това той кимна рязко на чичо й и на майка й, карайки ги да седнат на столовете пред бюрото.

Когато най-сетне погледна Александра, очите му се изпълниха с малко повече топлина, сякаш чувстваше унижението й. Джордан стана, заобиколи бюрото и придърпа още един стол за момичето.

— Много ли те боли синината, дете? — попита той, загледан в тъмното петно на лицето й.

Странно поласкана от загрижеността и любезните му думи, Александра поклати глава:

— Нищо ми няма, не ме боли.

В стаята настана тишина, ала Алекс не обърна внимание заради облекчението, което изпитваше. Явно той не я обвиняваше за това отвратително нахлуване в дома му. Чувствайки се неудобно в преголямата рокля на майка си, тя седна на крайчеца на стола. Когато се опита да се облегне и да се настани благопристойно, настъпи възшироката си рокля и високата яка така се стегна около шията й, че трябваше да вирне брадичка нагоре, за да диша. Като зайче в капан Алекс безпомощно се втренчи в непроницаемите сиви очи на херцога.

— Удобно ли ти е? — попита той.

— Да, благодаря.

— Може би, ако се изправиш и после седнеш пак?…

— Добре съм си и така.

Лека усмивка, която на Алекс й се бе сторило, че зърва в очите му, угасна в мига, в който той отново се настани зад бюрото си. Поглеждайки ту майка й, ту чичо й Монти, без заобикалки заяви:

— Можехте да си спестите унижението от тази ненужна визита. И без това имах намерение да изразя благодарността си към Александра. Щях да направя банков превод на стойност хиляда лири, които щяхте да получите още следващата седмица.

Сърцето на Алекс подскочи в гърдите й при споменаването на баснословната сума. Хиляда лири щяха да стигнат на цялото домакинство за две години почти луксозен живот. Щеше да може да отоплява стаята си, ако искаше да хаби дърва, което тя, разбира се, не желаеше…

— Това не е достатъчно — отсече грубо чичо Монти и момичето рязко се извърна към него.

— Колко точно искате? — студено попита херцогът и погледът му прониза сър Монтакю.

— Само онова, което е справедливо. Нашата Александра спаси живота ви.

— За което съм готов да платя скъпо и прескъпо. И така — рече той и всяка дума звучеше като удар от чук, — колко точно искате?

Чичо Монти се сви под ледения поглед на благородника, но въпреки това настоя:

— Нашата Алекс спаси живота ви, а в отплата вие провалихте нейния.

На девойката й се стори, че Джордан всеки момент ще избухне.

Какво съм направил?

— Завели сте млада дама от почтено семейство в хана и сте я настанили в стаята си.

— Заведох едно дете в хана. Дете, което бе в безсъзнание и имаше нужда от лекарска помощ!

— Чуйте ме, Хоторн — необичайно силно прогърмя гласът на чичо Монти, — завели сте млада дама в онзи хан. Занесли сте я в стаята си, докато половината население на селото ви е гледало, и сте останали с нея в онази спалня половин час, след което сте я изнесли в пълно съзнание, с разкопчана риза, без дори да повикате фелдшер. И селяните, както и всички останали, се придържат към морала, а вие публично сте нарушили благоприличието. Тази история се превърна в нечуван скандал у дома.

— Ако праведните жители на онова затънтено място, където живеете, превръщат в скандал приютяването на ранено дете в един хан, значи някой ги е подвел! Но дотук с незначителните подробности, колко точно…