Джудит Макнот - Ад и рай

Джулиъс беше по-малкият син на граф Хейвънхърст и не наследи нито титла, нито пари или земи и въпреки това с непосилен труд и жестока пестеливост успя да натрупа значително състояние. Изоставиха го без нищо, но той направи всичко възможно да промени съдбата си; не беше се изкушавал от блясъка на обществото не само заради разходите, а най-вече да избегне нисшите слоеве на благородническото съсловие, където му бе отредено място.

И като че ли жертвите и спартанският начин на живот на него и на жена му не бяха достатъчни, та съдбата им нанесе още един удар — съпругата му се оказа безплодна и той остана без наследник, на когото да остави състоянието и земите си. Оставаше само една възможност да се сдобие с наследник — Елизабет да се омъжи и да роди син.

Джулиъс гледаше как Елизабет се настанява срещу него и в този миг почувства болезнено иронията в цялата ситуация; цял живот се беше трудил и броил всяко пени… и какво постигна? Богатството му пак щеше да отиде в семейството на безотговорния му брат — у бъдещия му внук. Беше вбесен, което се подклаждаше и от дълга да разчисти бъркотията, която Робърт остави преди около две години, когато изчезна. В резултат на Джулиъс се падна да изпълни писмените разпореждания на баща си — да се погрижи Елизабет да се омъжи за човек с титла и със състояние, ако е възможно. Когато преди около месец започна да търси подходящ съпруг за Елизабет, вярваше, че ще се справи сравнително лесно. Все пак преди около две години, когато я представиха в обществото, само за четири кратки седмици тя получи рекорден брой предложения, благодарение на красотата, на благородното потекло и на предполагаемото си богатство. За най-голяма изненада на Джулиъс само трима господа изпратиха съгласието си в отговор на неговото проучване, а повечето не си направиха труда дори от любезност поне един ред да напишат. Не беше тайна, разбира се, че сега тя е бедна, но в писмото си Джулиъс бе споменал, че ще даде значителна зестра на кандидата за ръката й. Той мислеше за всичко с езика на парите и само зестрата според него би трябвало да е достатъчна, за да бъде Елизабет привлекателна партия. За позорния скандал около нея почти нищо не знаеше и не го засягаше. Избягваше обществото заради клюките, лекомислието и невъздържаността, които се ширеха там.

Въпросът на Елизабет го изтръгна от гневните му мисли:

— Какво искаш да обсъдиш с мен, чичо Джулиъс?

Тя предизвика у него враждебност, от която гласът му прозвуча по-грубо от обикновено:

— Дойдох днес, за да обсъдим твоята предстояща женитба.

— Моята… моята какво? — ахна Елизабет и толкова се стресна, че непристъпната й фасада рухна, само за миг заприлича на малко дете и точно така се почувства — отчаяна, объркана, хваната в капан.

— Много добре ме чу. — Джулиъс се облегна и каза безцеремонно: — Ограничих избора до трима мъже. Двама от тях имат титла, третият няма. Тъй като титлата беше най-важното нещо за баща ти, ще избера онзи с най-висок ранг, ако ми се предложи такъв избор.

— Как… — промълви Елизабет, но й се наложи да млъкне, за да събере мислите си, преди да продължи.

— Как подбра тези мъже?

— Помолих Лусинда да ми направи списък на всички мъже, които по време на твоето представяне в обществото са поискали от Робърт ръката ти. Тя ми го даде и аз изпратих куриери с писма до всеки един от тях, като изразих твоята готовност, както и моята, тъй като съм ти настойник, да преразгледаме предложенията им за брак с теб.

Елизабет се вкопчи в стола, опитвайки се да заглуши надигащия се у нея ужас.

— Искаш да кажеш — сподавено прошепна тя, — че си направил нещо като публично предложение за ръката ми, та дано се намери някой да ме вземе!

— Да — отсече той, ядосан от прикритото обвинение в тона й, че не е постъпил подобаващо на положението им. — Освен това сигурно чу добре, че легендарната ти привлекателност за противоположния пол очевидно не съществува вече. Само трима от всичките петнайсет мъже изразиха желанието си да подновят запознанството си с теб.

Елизабет се загледа безизразно в стената зад него. Чувстваше се унизена до дъното на душата си.

— Не мога да повярвам, че си го направил.

С дланите си той така блъсна бюрото, че звукът бе като от гръмотевица.

— Действах в правото си, племеннице, и според специалните указания на твоя непрокопсан баща. Ще разрешиш ли да ти припомня, че когато умра, моите пари ще бъдат поверени на твоя съпруг и в края на краищата — на твоя син. Моите пари!