Джудит Макнот - Ад и рай

— Херцог Станхоуп е доста възрастен — отбеляза тя, след като старателно размисли — и няма наследник.

— Да, това е официалната версия. Но се говори, че Иън Торнтън е негов — каза Валери с вече едва дочуващ се шепот — незаконен внук.

— Разбирате ли — намеси се авторитетно Пенелъпи, — херцог Станхоуп имал син, но се отрекъл от него преди много години. Мама всичко ми разказа… навремето се вдигнал страшен скандал. — При думата „скандал“ всички наостриха любопитно уши и тя продължи: — Та този син на стария херцог се оженил за дъщерята на някакъв шотландски селянин, която на всичкото отгоре била и наполовина ирландка! Била ужасна персона, без обществено положение. Ето какъв е произходът на този внук.

— Това са само предположения заради фамилното му име — с типична предпазливост каза Джорджина, — а то е доста често срещано.

— Чух, че бил много богат — намеси се Валери, — и че една нощ в казиното на Париж заложил само на едно раздаване двайсет и пет хиляди лири.

— О, за Бога — прибави с присмех Джорджина, — направил го е не защото е богат, а защото е комарджия. Брат ми го познава, каза, че Иън Торнтън е известен комарджия, без родословие, без добри обноски, връзки или пък състояние!

— Аз чух същото — потвърди Валери и отново надникна през живия плет. — Погледни — затаи дъх тя, — сега можеш да го видиш. Лейди Мери Уотърли му дава аванси, практически направо му се предлага. — Девойките така се зазяпаха, че се подхлъзнаха в храсталаците. — Ако ме погледне, ще се разтопя.

— Сигурна съм, че няма да се разтопиш — каза Елизабет с кисела усмивка, само за да вземе и тя някакво участие в разговора.

— Но ти дори не си го видяла!

Елизабет нямаше нужда да го вижда; познаваше много добре тази порода мъже — млади красавци, които караха приятелките й да припадат — руси, синеоки, разюздани контета между двайсет и една и двайсет и четири години.

— Елизабет има толкова много богати обожатели на разположение, че един простосмъртен господин едва ли ще я заинтригува, колкото привлекателен и тайнствен да е — каза Валери, а Елизабет учтиво си премълча, тъй като комплиментът й се стори по-скоро злобен. Подозрението бе толкова неприятно, че тя го отхвърли. Никому не бе сторила зло, най-малко на Валери, за да заслужи подобно отношение. Откакто бе дошла в Лондон, за никого не бе изрекла лоша дума. Всъщност тя по никакъв повод не се поддаде на злостните клюки, както и не си позволи да повтори и дума пред когото и да било от онова, което бе чула. Дори и сега й бе крайно неприятно да слуша какво се говори за мъжа, когото следяха. Елизабет бе убедена, че всеки човек има право на лично достойнство, независимо от произхода си. Подобно мнение не се споделяше от почти никого и както може да се очаква според добрия тон, бе истинска ерес. Ето защо тя не го споделяше.

Подобни мисли я накараха да се почувства като предателка към приятелките си, реши, че поведението й е грубо, след като не споделя техния начин на забавление, и се опита да разбере защо толкова ги вълнува господин Иън Торнтън.

За да се приобщи към настроението им, тя се усмихна на Валери и каза:

— Едва ли моите обожатели са толкова красиви, колкото твърдите, че е красив онзи господин, и ако успея да го видя, сигурна съм, че ще ме заинтригува.

По някаква неизвестна на нея причина от думите й Валери и Пенелъпи ужасно се зарадваха и се спогледаха съучастнически, после Валери обясни:

— Слава богу, че се съгласи, Елизабет, тъй като и трите изпаднахме в едно малко неудобно положение. Разчитахме на теб да ни помогнеш.

— Какво неудобно положение?

— Ами, как да ти кажа — започна Валери почти без дъх от вълнение, което тя отдаде на силното вино, което лакеите поднасяха на гостите, като девойките също не бяха пропуснати. — Дълго трябваше да се подмазвам на Шарис, преди да се съгласи да дойдем и ние този уикенд.

Елизабет кимна с разбиране.

— Работата е там, че когато Шарис ни съобщи, че той наистина ще дойде, ние полудяхме. Но тя веднага ни отряза и каза, че Торнтън няма да ни обърне и капка внимание — били сме много малки за него и в крайна сметка изобщо не сме отговаряли на стила му…

— Вероятно е била права — с разсеяна усмивка изрече Елизабет.

— О, но той е длъжен да ни забележи! — Валери погледна другите момичета, като че ли търсеше подкрепа, и продължи: — На всяка цена, защото се обзаложихме с Шарис на месечната си издръжка, че тази вечер той ще покани една от нас на танц. Но той няма да го направи, ако преди това не сме го накарали да ни забележи.