Джудит Макнот - Ад и рай

Още на сутринта запристигаха поклонници на върволици в дома й и най-големите си завоевания тя постигна тук, а не в балната зала, тъй като бе не само красива, но с нея се общуваше и много непринудено. За три седмици четиринайсет господа поискаха ръката й. Цял Лондон говореше само за това безпрецедентно събитие. Дори госпожица Мери Гладстоун, всепризнатата красавица на два последователни сезона, не бе получавала толкова предложения.

Дванайсет от обожателите на Елизабет бяха млади, безумно влюбени и с подходящо положение в обществото; двама бяха доста възрастни, но не по-малко влюбени. Много високомерно и също толкова нетактично Робърт безмилостно ги отпрати. Той държеше на обещанието си да избере на Елизабет идеалния съпруг, с когото да бъде щастлива.

Петнайсетият кандидат за ръката й отговаряше напълно на изискванията му. Много богат, красив, представителен, двайсет и пет годишният виконт Мондевейл безспорно бе една от най-добрите партии през този сезон. На брат й това му бе добре известено и каза на Елизабет, че когато виконтът се появил с предложение, Робърт така се развълнувал, че с един скок се намерил от другата страна на бюрото и за малко да го поздрави с предстоящата сватба.

На Елизабет й бе много приятно, бе трогната, че джентълменът, който й бе направил по-специално впечатление, е поискал ръката й и брат й го е одобрил.

— О, Робърт, той е прекомерно красив. Аз… аз не съм съвсем сигурна, че ме харесва чак толкова много, за да ми предложи брак.

Брат й я целуна нежно по челото.

— Принцесо — пошегува се той, — няма мъж, който да те погледне и да не си изгуби ума. — Само въпрос на време е.

Тя му се усмихна вяло. Неприятно й беше да слуша хората да превъзнасят красивото й лице, като че ли зад него нямаше ум. Освен това безумното оживление и бурното веселие на празненствата през сезона, които в началото я бяха очаровали, взеха да й дотягат. Всъщност най-силното чувство, което изпита, когато Робърт й донесе новината, бе облекчение, че въпросът с нейния брак е уреден.

— Мондевейл възнамерява да те посети следобед — продължи Робърт, — но аз нямам намерение да му дам окончателния си отговор по-рано от седмица или две. — Несигурността само ще затвърди решението му, а между другото и ти заслужаваш няколко дни свобода, преди да се обвържеш.

Да се обвърже! Елизабет почувства гадене и тревога при тези думи, въпреки че осъзнаваше колко глупаво е това от нейна страна.

— Притеснявах се да му кажа, че зестрата ти е само пет хиляди лири, но той не обърна особено внимание. Отвърна ми: „Колкото толкова.“ Искал само теб и нищо друго. Щял да те обсипе с рубини колкото дланта ти.

— Това… това е великолепно — безпомощно каза Елизабет, тъй като изпита само облекчение и някакво мрачно предчувствие.

— Ти си великолепна — разроши той косата й. — Защото ще спасиш името на баща ни, моето и Хейвънхърст от позор.

В три часа следобед виконт Мондевейл пристигна. Елизабет го прие в жълтия салон. Той влезе, огледа се, взе ръцете й и нежно усмихнат я погледна.

— Отговорът е „да“, нали? — попита той, но в тона му се четеше по-скоро уточнение, отколкото въпрос.

— Говорихте ли с брат ми? — изненада се тя.

— Не, не съм.

— Тогава откъде знаете, че отговорът е „да“? — смутено се усмихна момичето.

— Защото — отговори той — за пръв път от месец насам неизменно седящата до вас госпожица Лусинда Трокмортън-Джоунс не впива орлов поглед в мен. — Леко я целуна по челото и тя се изчерви. — Имате ли представа колко сте красива? — попита той.

Елизабет смътно осъзнаваше красотата си, само защото всеки й се възхищаваше, и си спести тревожния отговор: „А вие имате ли някаква представа колко съм интелигентна?“ Не беше интелектуалка с необятно въображение, но обичаше да чете, да обмисля прочетеното, дори да го обсъжда и беше почти сигурна, че на него това нейно влечение няма да му хареса. Той никога не изрази мнение върху каквото и да било, освен общи приказки върху съвсем тривиални теми и никога не попита за нейното.

— Толкова сте прекрасна! — прошепна той и Елизабет съвсем искрено се учуди защо мисли така. Не знаеше колко много обича риболова, колко е весела или как отлично борави с пистолет и когато стреля, никога не пропуска целта. Не знаеше, че понякога организира надбягвания с двуколки в двора на Хейвънхърст, а пък цветята полудяваха да цъфтят в нейно присъствие, като че ли само за да й доставят удоволствие. Тя дори нямаше представа дали на него ще му харесат чудните легенди за Хейвънхърст и за поколенията ексцентрични обитатели на имението. Той знаеше толкова малко за нея, а тя за него — още по-малко.