Джудит Макнот - Ад и рай

Два дни по-късно вашият брат разправил историята на стар приятел в „Найтбридж“. Твърдял, че Торнтън е съсипал вас и него и че ще го убие, преди той да се усети. Според един от конярите на Торнтън същата вечер брат ви го причакал по пътя за Лондон и този път успял да го рани в рамото. Торнтън се опитал да се защити и брат ви избягал в гората. Тъй като Торнтън не можел да го преследва с карета през гората, брат ви се измъкнал. Но на следващия ден, след като излязъл от клуба, внезапно изчезнал. Казахте, че всичките му вещи си стоели в стаята му. Какво ви говори това, лейди Камерън? — попита той грубо.

Тя преглътна отново, като не искаше да се замисля за нищо друго освен за онова, което вече знаеше.

— Говореше се, че Робърт бил обсебен от идеята да отмъсти за мен и че методите му не били… не били особено… особено честни.

— Торнтън някога споменавал ли ви е нещо?

Елизабет поклати глава и добави:

— Темата за Робърт е болезнена за нас. Не я обсъждаме.

— Вие не ме слушате, милейди — избухна той. — Не желаете да си извадите очевидните заключения. Смятам, че Торнтън е отвлякъл брат ви или нещо още по-лошо, за да не го издебва повече.

— Ще го попитам — извика Елизабет и почувства, че главата й започва да бучи.

— Няма да направите нищо подобно — заплаши я Уъртсуърт. — Имаме шанс да открием какво се е случило само ако Торнтън не знае, че го следим. Ако не успеем, тогава ще ви помоля да му кажете каквото знаете, а ние ще наблюдаваме реакциите му. Но ще постъпим така само ако не успеем. — И най-накрая завърши със съчувствие: — Съжалявам, че ще бъда причина да понесете още клюки, но почувствах, че трябва да ви уведомя, преди да се омъжите за този ужасяващ шотландец.

Произнесе отново „шотландец“ подигравателно и както бе изтормозена до дъното на душата си, тази глупост я накара да настръхне.

— Престанете да произнасяте „шотландец“ по този обиден начин — изкрещя тя. — Иън — лорд Торнтън — е наполовина англичанин — добави почти обезумяла.

— Това означава само, че е половин варварин — отговори Уъртсуърт с унищожителна логика. После смекчи малко тона си, когато погледна пребледнялото красиво момиче, което дръзко се взираше в него. — Вие не знаете какви хора са те. Сестра ми се омъжи за един такъв и не мога да ви опиша в какъв ад превърна той живота й.

— Иън Торнтън не е вашият зет!

— Не, не е — сопна се агентът. — Торнтън е човек, който е натрупал началното си богатство от хазарт и неведнъж е обвиняван, че е измамник! Преди дванайсет години — това за никого не е тайна — спечелил право на собственост с нотариален акт на малка златна мина при игра на карти с един бял заселник на някакво пристанище по време на първото си пътешествие. Мината била богата и миньорът, който половината си живот промивал злато там, се опитал да обвини Торнтън. Заклел се, че годеникът ви мами на карти и знаете ли какво се е случило?

Елизабет поклати глава.

— Вашият половин шотландец го убил най-хладнокръвно. Чухте ли ме? Убил го. Това е всеизвестно, казвам ви.

Тя започна неудържимо да трепери.

— Дуелирали са се и този варварин го е убил.

Думата „дуел“ се стовари върху Елизабет като обезболяващ и вцепеняващ наркотик. При дуел не се говори за хладнокръвно убийство.

— А дали… дали е бил честен дуел?

Уъртсуърт вдигна рамене.

— Според слуховете такъв е бил, но това са само слухове.

Елизабет скочи на крака, но гневният упрек в очите й не можа да прикрие опасенията й.

— Вие премълчавате слуховете, които го оневиняват, и се осланяте изцяло само на злостните. Как искате да ви повярвам!

— Моля ви, милейди — отвърна той с искрена тревога, — само се опитвам да ви докажа колко безразсъдно е да се омъжите за този човек. Умолявам ви, откажете се. Трябва да изчакате.

— Това ще реша аз — гордо и гневно вдигна глава тя, за да прикрие уплахата си.

Гой видимо се разочарова и най-накрая каза:

— Ако сте толкова безразсъдна, за да се омъжите днес и този човек, моля ви, поне не му казвайте какво съм разкрил и както досега избягвайте да разговаряте за Робърт Камерън. Ако не ме послушате, рискувате живота на брат си, ако все още е жив.

Елизабет заби нокти в дланите си, за да не припадне.

— Какво говорите? — сподавено извика. — Това са безсмислици. Ще попитам Иън. Така ще му дам възможност да отрече тези клевети, да обясни, да…

Уъртсуърт изпадна в паника, сграбчи я за раменете и я раздруса.

— Чуйте ме — изрева той, — ако го направите, може да станете причина за убийството на брат ви. — Той сам се притесни от грубостта си, отдръпна ръцете си, но тонът му си остана все така заплашителен: — Вижте фактите, ако не приемате моите доказателства: годеникът ви току-що е признат за наследник на една от най-високите титли в Европа. Ще се жени за вас — красива жена с графска титла, която щеше да бъде недостижима за него само допреди няколко седмици. Нима мислите, че той ще рискува всичко това, като разреши брат ви да бъде открит и доведен тук, за да свидетелства срещу него? Ако брат ви не е убит, ако Торнтън го е пратил да работи в някоя от мините му или на някой от корабите му и ако вие започнете да го разпитвате, няма да му остане голям избор, освен да се отърве от доказателствата. Чувате ли ме, лейди Камерън? Разбрахте ли ме?