Джудит Макнот - Ад и рай

Бяха най-дългите три седмици в неговия живот.

Бяха най-кратките три седмици в нейния.

Възбудена и щастлива, Елизабет бе застанала пред голямото огледало в спалнята си на Промънад Стрийт. В стаята бяха още и четирите камериерки, които Иън бе пратил да й помагат. На вратата се показа друга камериерка и каза:

— Извинете, милейди, Бентнър ме изпрати да ви предам, че е пристигнал господин Уъртсуърт и настоява да се срещне с вас веднага.

— Идвам. — Елизабет се огледа за дреха, подходяща за пред посетител — мъж.

— А кой е Уъртсуърт? — попита Алекс, леко озадачена от идеята, че има нещо по-важно от сватбените приготовления.

— Агентът, който наех да открие какво се е случило с Робърт.

Уъртсуърт угрижено се въртеше с шапка в ръка, когато Елизабет влезе.

— Съжалявам, че ви безпокоя в деня на вашата сватба — веднага започна той, — но в действителност точно поради тази причина бързам. Мисля, че трябва да затворите вратата.

Тя потрепери и я затвори.

— Лейди Камерън — каза той с тревожен глас, — имам основание да смятам, че бъдещият ви съпруг е замесен в изчезването на вашия брат.

Елизабет се отпусна на дивана.

— Това е… абсурдно — изрече. — Защо говорите такива неща?

Той се обърна и я погледна право в очите.

— Знаете ли, че Иън Торнтън се е дуелирал с брат ви седмица преди да изчезне?

— О, за това ли става дума? — отдъхна си тя. — Да, зная, но никой не е пострадал сериозно.

— Точно обратното, Торнтън… простете, Кенсингтън е бил прострелян в ръката.

— Да, зная.

— Знаете ли, че брат ви е стрелял, преди да се обяви началото на дуела?

— Да.

— Оттук можете да си извадите заключение за настроението, което е завладяло Кенсингтън. Била му е причинена болка заради безчестната постъпка на брат ви и това е станало причина той да потърси възмездие.

— Господин Уъртсуърт — каза Елизабет е измъчена усмивка, — ако Иън… лорд Кенсингтън… е искал някакво жестоко възмездие, за каквото предполагам, че намеквате, той щеше да го получи още на дуела. Той е изключителен стрелец. Но независимо от това не се е възползвал от уменията си — продължи да го защитава, — защото не вярва, че разногласията могат да се разрешат с убийство при дуел.

— Така ли? — с неприкрит сарказъм попита агентът.

— Точно така — уверено потвърди Елизабет. — Лорд Торнтън сам ми разказа всичко това и имам причини да вярвам, че е истина — допълни, като си спомни случая с лорд Евърли.

— А аз имам причини да вярвам — също толкова уверено каза Уъртсуърт, — че на шотландеца, за когото ще се омъжвате — и той произнесе думата с презрението, с което много англичани се отнасяха към своите съседи, — окото му няма да трепне, ако трябва да отнеме човешки живот на дуел.

— Аз не…

— Убил е най-малко петима, за които със сигурност зная.

Елизабет преглътна.

— Сигурна съм, че… че е имал причини и че дуелът е бил честен.

— Ако това главно ви интересува… но както и да е, има и друго.

Дланите й се изпотиха. Искаше й се да стане и да излезе, но стоеше като парализирана.

— Какво имате предвид?

— Нека да повторим, ако обичате, какво знаем: Торнтън е бил ранен и справедливо разгневен от непочтеното поведение на брат ви по време на дуела.

— Зная… или поне го проумявам. Има смисъл.

— А знаете ли, милейди, че три дни след неуспешния опит на брат ви да убие Торнтън на дуел, се е опитал отново да го убие, този път на пътя за Мербълмеър?

Елизабет бавно се надигна.

— Грешите! Как можете да знаете такива неща? Защо Робърт изведнъж ще реши…

Гласът й се разтрепери. Точно три дни след дуела виконт Мондевейл оттегли предложението си и заедно с това угаснаха всички надежди за финансово осигуряване, а после и Робърт изчезна.

— Зная, защото чрез сведенията, които ми дадохте, проследих всяка стъпка на брат ви през седмицата, когато е изчезнал. Това е стандартна процедура, която ни води към разкриване на мистерията. Три дни след дуела брат ви е прекарал целия следобед в клуба „Найтбридж“, където се е показал много объркан и започнал да разправя, че ще убие Торнтън. Взел е пура от един познат и казал, че отива да търси жертвата си. Узнал, че Торнтън е в Лондон и има намерение да пътува за Дърлшър, което означава, че трябва да хване пътя за Мелбърмеър. Тъй като се е налагало да сменя конете, проверихме по странноприемниците, където се сменят коне, дали някой ще си спомни по нашите описания за Торнтън или за брат ви. В „Черния глиган“ извадихме късмет: конярчето си спомни много добре Торнтън, защото той му дал половин крона. Онова, което също много точно си спомни, беше, че до прозореца на каретата имало дупка и че кочияшът още треперел, защото няколко километра преди това на пътя изскочил ездач, който се опитал да застреля Торнтън през прозореца на каретата, за когото Торнтън казал, че е Робърт Камерън.