Джудит Макнот - Кралството на мечтите

— Игли? — повтори той намръщено.

— Да — отвърна Джени. — Дните се точат бавно, а ние нямаме какво да правим. Сестра ми Брена предложи да се занимаваме с шиене.

— Шиене? — повтори Ройс, засрамен, че е поставил тези две девойки под усилена охрана. Лайънъл беше прав — Дженифър бе просто едно младо момиче. Младо, безразсъдно и вироглаво момиче, с повече кураж, отколкото здрав разум. Той я беше надценил само защото никой затворник досега не се бе осмелявал да го удари.

— Абе, вие къде си мислите, че се намирате? В салона на кралицата? Тук нямаме никакви… ъ-ъ-ъ… — Той се чудеше как се казваха онези неща, върху които жените се занимаваха с шиене по цял ден.

— Гергефи? — подсказа му Дженифър.

— Да, гергефи.

— А някакви подплатени рамки? — попита девойката, едва сдържайки смеха си.

— Не! — отряза я Ройс.

— Не може да няма нещо, върху което да можем да използваме иглата и конците — не се отказваше голямата дъщеря на лорд Мерик. — Ако нямаме какво да правим, направо ще полудеем тук. Няма никакво значение какво ще шием. Ако имате нещо, което трябва да се закърпи…

Той рязко се обърна, изпълнен със съмнения, озадачен, но и приятно изненадан.

— Предлагате доброволно да шиете за нас?

— Е, не исках да… — Джени се опита да имитира израза на невинно изумление, изписано на лицето на сестра й.

— Защото в лагера има достатъчно работа, с която не биха се справили и сто шивачки за една година — каза Ройс и в същия момент му хрумна, че девойките трябва да заработват по някакъв начин храната си. Обръщайки се към Годфри, той рече: — Виж какво можеш да направиш по въпроса.

Брена гледаше слисано и не можеше да повярва в случващото се. Какво стана! Невинното й предложение доведе дотам, че да започнат да помагат на врага си! Джени се стараеше с всички сили да изглежда уплашена, но в момента, когато четиримата мъже си тръгнаха, погледна сестра си, а очите й блестяха от въодушевление.

— Току-що преодоляхме две от трите пречки към бягството ни. Ръцете ни ще бъдат развързани и ще можем да се предрешим.

— Да се предрешим? — започна Брена, но още преди сестра й да отговори, очите й се разшириха от осенилото я прозрение и тя се засмя. — Мъжки дрехи — изкикоти се русата девойка. — И той сам ни ги предложи.

За по-малко от час в палатката им се издигнаха три планини — две от скъсани дрехи и една от съдрани одеяла и пелерини, принадлежащи на войниците на Вълка. Двете момичета се захванаха за работа и продължиха до късно през нощта, напрягайки очи под трепкащата светлина на свещта. Вече бяха закърпили дрехите, които щяха да им послужат за бягството, и ги бяха прибрали настрана.

— Права си — каза Брена, докато сгъваше една от ризите на графа, която вече имаше череп с кръстосани кости, избродирани на гърба. — Изобщо няма да забележи, като я облече.

Джени се засмя.

— Мислех си за Макферсън — продължи сестра й. — Май няма да се наложи да се омъжваш за него в крайна сметка.

— Защо смяташ така?

— Защото татко без съмнение ще уведоми веднага крал Джеймс — а може би даже и папата — че сме били отвлечени от абатството, а това ще вдигне такъв шум, че крал Джеймс веднага ще изпрати войници в замъка „Мерик“. Абатството е неприкосновена територия и ние се намирахме под закрилата му. А щом крал Джеймс ни се притече на помощ, за какво ни е кланът на Макферсън?

Очите на Дженифър се озариха за миг от пламъка на надеждата, но после помръкнаха.

— Не мисля, че се намирахме на територията на абатството, когато ни отвлякоха.

— Татко няма да знае това, така че ще приеме, че сме били. Както и всички останали според мен.

Ройс бе застанал пред шатрата си и се взираше в малката палатка на края на лагера, където държаха двете заложнички. Юстас тъкмо беше сменил Лайънъл и сега стоеше на стража.

Слабата светлина от свещта, озаряваща вътрешността на палатката, говореше, че момичетата са още будни. Сега в относителното спокойствие на лунната нощ той призна пред себе си, че беше отишъл при заложничките, тласкан от известно любопитство. Щом разбра, че лицето на Дженифър вече е чисто, веднага му се прииска да го зърне. Сега пък бе любопитен какъв точно е цветът на косата й. Съдейки по извитите й вежди, трябваше да е кестенява, докато сестра й определено беше руса, но Бренда Мерик изобщо не го интересуваше.

За разлика от Дженифър.

Тя очевидно бе чувала обичайните истории за отвратителните зверства, които уж е извършил, но явно не се боеше от него, както се страхуваха повечето мъже. Куражът и решителността й бяха едни от най-интригуващите й черти.