Вечерта подробно разказаха за този урок и за учителя… Шери с ужас беше очаквала първата вечер със Стивън, но присъствието на майката, брата и снахата на графа служеше като буфер и освен това я разсейваше. Струваше й се, че тримата се бяха наговорили да вечерят с тях именно е тази цел, и им беше благодарна, защото към края на вечерята се беше почувствала спокойна и в състояние да се отнася към Стивън с добре премерена любезност. От време на време, докато наблюдаваше графа, през ума й минаваше мисълта, че той се дразни от нейното отношение към него. Когато разговаряше весело с брат му, Стивън свъсваше вежди недоволно. Клейтън Уестморланд очевидно беше наясно с причините за лошото настроение на брат си и това го забавляваше. За Шери херцогът на Клеймор беше най-приятният и очарователен мъж, който някога беше срещала. Тя сподели впечатленията си със Стивън на следващата сутрин, когато той я изненада с появата си в малкия салон, в който тя беше започнала да закусва сама, за да избягва присъствието на годеника си. Изненада я също и реакцията на Стивън, когато Шери каза няколко похвални думи за брат му.
— Щастлив съм, че най-после си срещнала живото въплъщение на своя идеал за мъж — саркастично беше подхвърлил той и беше станал от масата, оставяйки закуската си недовършена.
На следващата вечер беше отишъл на театър с някакъв приятел, а на по-следващата си намери друга причина, за да излезе от къщи. Ходжкин я беше уведомил, че и в двата случая негова светлост се прибрал в ранни зори.
Уитни и майка му я завариха сама на отрупаната с храна маса, потънала в мисли. Тя им разказа какво се беше случило и двете херцогини се спогледаха и възкликнаха в един глас:
— Той ревнува!
Вероятността те да са прави беше много малка, но все пак Шери реши да провери това. На следващия ден Никълъс Дьовил дойде да я изведе на разходка в парка и след като се върна, Шеридан съвсем невинно подхвърли няколко реплики за прекрасните качества на младия джентълмен. Ефектът беше същият, само думите на графа бяха малко по-различни:
— Очевидно много лесно се впечатляваш!
Тъй като Уитни и свекърва й държаха да знаят дори за най-малкото нещо, което Стивън беше казал или направил, Шери им предаде неговия коментар. Двете отново възкликнаха:
— Той ревнува!
Шеридан не беше сигурна дали тази мисъл й доставя удоволствие или не. Страхуваше се да повярва, че Стивън наистина държи на нея. И все пак надеждата, че това е възможно, не я напускаше.
Тази вечер графът щеше да се появи в „Алмак“, за да увеличи популярността й — така поне твърдеше Черити Торнтън. Шери не мислеше за популярността си, а се притесняваше да не изложи себе си, графа и семейството му. Беше много нервна и се зарадва, че Уитни дойде да й прави компания, докато прислужничките я обличаха за бала! Тази дейност отне толкова време, че в един момент на девойката й се прииска вече да е на път за „Алмак“.
— Карам господин Дьовил да ме чака прекалено дълго време! — възкликна разтревожено Шери, когато погледът й неволно спря върху часовника на камината.
— Сигурна съм, че Никълъс това и очаква — да бъде каран да чака! — успокои я през смях Уитни.
Само че не Ники беше причината за безпокойството на госпожица Ланкастър. Графът също беше долу и тя тръпнеше от нетърпение да види дали резултатът от цялата тази подготовка ще окаже някакво въздействие върху него.
— Вече си готова! — възкликна Уитни, но когато Шери понечи да се обърне към огледалото, херцогинята я спря: — Чакай малко. По-добре първо да си облечеш роклята, за да видиш цялостния ефект. Спомням си деня, в който аз трябваше да бъда представена пред парижкото общество. Леля ми и чичо ми бяха с мен в стаята, докато прислужниците довършваха тоалета ми. В мига, в който леля ми ме отведе до огледалото, за да се видя, установих, че всъщност дотогава не бях имала ни най-малка представа как изглеждам.
— Наистина ли? — учуди се Шери. Беше чела, че богатите английски момичета се обличат и възпитават като принцеси от най-ранна детска възраст.
Уитни сякаш прочете мислите на Шери и с усмивка отвърна:
— Аз бях едно огромно недоразумение!
Трудно беше за човек да си представи, че красивата самоуверена брюнетка, приседнала на крайчеца на леглото, някога е изпадала в неловко положение и Шери не се сдържа да го отбележи.
— Малко преди дебюта ми в Париж двете най-големи цели в живота ми бяха да усвоя до съвършенство стрелбата с прашка и да накарам един местен младеж да се влюби до полуда в мен. Точно поради тези причини ме изпратиха във Франция. Не можаха да намерят друг начин да ме вкарат в правия път и да ме спрат да се излагам.
Читать дальше