Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Татко? — промълви и баща й обърна глава към нея. Шеридан не можеше да помръдне от вълнение. Очите й не се откъсваха от мъжа, сякаш тя се страхуваше, че той е видение, което всеки момент ще изчезне.

— Татко…

Той разтвори ръце и тя се втурна към него.

— Къде беше? — прошепна през сълзи Шери. — Защо не ни писа? Мислехме, че си мъртъв!

— Бях в затвора — отвърна баща й и с неудобство погледна към занемелите от изненада приятели на дъщеря му.

— С Раф имахме лошия късмет да спечелим на карти един кон, който впоследствие се оказа краден. Добре, че не ни обесиха за тази работа. Леля ти Корнелия винаги ме е предупреждавала, че залагането на карти ще ми причини неприятности.

— И се оказах права — намеси се жената.

— За щастие прие предложението на един бивш картоиграч да стане негова съпруга. Аз все още знам как се върти стопанство и дори не възразих да се сдобря с ескуайър Фарадей заради нея.

Шери се спусна към леля си и силно я прегърна. После си спомни задълженията си и понечи да представи баща си и леля си на Стивън, но баща й я изпревари.

— Още един човек гори от нетърпение да те види, Шери — каза й той. — Макар да се съмнявам, че ще те познае — добави.

Усмихнатото лице на Раф надникна през вратата и след миг испанецът вече беше вътре. Беше по-красив, отколкото си го спомняше. Обстановката очевидно не му направи особено впечатление. Държеше се напълно естествено — все едно че беше край лагерния огън с китара в ръка.

— Здравей, querida! — промълви с дълбокия си галещ глас и Стивън стисна зъби.

Съпругата му се хвърли в прегръдките на другия мъж, който я повдигна от пода и весело се завъртя заедно с нея.

— Дойдох, за да изпълня обещанието си да се оженя за теб! — пошегува се Раф.

— Мили Боже! — възкликна госпожица Черити, ужасена от каменното изражение на графа.

— Какво иска да каже този човек? — прошепна Уитни.

— Не искам дори да си помисля! — отвърна също шепнешком съпругът й.

Никълъс Дьовил се облегна назад и развеселено наблюдаваше сцената, без да направи какъвто и да било коментар.

— Кога можем да се оженим, querida? — продължи да се шегува Раф дори след като я пусна на пода. — Дни наред мисълта за моето малко морковче не излизаше от ума ми.

За огромна изненада на всички Шери не взе на сериозно тези излияния.

— Ще те помоля да не ме наричаш с подобни недостойни имена пред моя съпруг — рече с престорена строгост тя и се засмя. — Нещо повече, съпругът ми смята, че цветът на косата ми е изключителен!

Думите й накараха баща й, леля й и Раф едновременно да обърнат глави към мъжа, застанал прав до камината. Шери бързо ги представи. Стивън осъзна, че се е превърнал в обект на подозрително проучване от страна на тези трима души, които нямаха ни най-малка представа за титлите и богатствата му, нито за неистовото му желание да размаже Рафаел Бенавенте заради начина, по който се държеше със съпругата му. Този човек беше прекалено красив и прекалено опасен, за да бъде оставян насаме с която и да е жена на възраст над седемнайсет години.

Графът реши да отложи разправата с него. Обгърна талията на Шеридан, притегли я към себе си и ги остави да го гледат колкото си искат.

— Щастлива ли си, скъпа? — попита след малко баща й. — Обещах на Спящото куче да те открия и да те върна обратно в Америка. Той ще иска да разбере дали си щастлива.

— Много съм щастлива — отвърна сияеща Шери.

— Сигурна ли си? — попита я леля й.

— Напълно! — кимна тя.

Рафаел Бенавенте малко се забави в преценката си за графа, но накрая приятелски му протегна ръка.

— Трябва да сте много специален човек, щом Шери толкова ви обича!

Стивън реши да му предложи чаша бренди, вместо да му отправи покана за дуел. Очевидно Рафаел Бенавенте беше мъж с много точна преценка. За графа щеше да с удоволствие да го приеме под своя покрив. Но само за една нощ.

Когато най-после остана насаме с Шери, той сподели мислите си с нея. Съпругата му извърна лице към него, пръстите й се плъзнаха по голите му гърди и по цялото му тяло отново преминаха тръпки на възбуда.

— Обичам те — прошепна тя. — Обичам твоята сила и твоята нежност. Обичам те заради вниманието, с което обгради моите близки и Раф.

И Стивън беше съгласен всички те да останат в дома му толкова дълго, колкото пожелаят. Той й каза това, докато ръката й се спускаше все по-надолу и по-надолу.

© 1994 Джудит Макнот

© 2002 Мария Петрова, превод от английски