Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Защо се сети за това? — настоя Шеридан, поемайки подадената й ръка.

— Ще ти кажа по-късно. Или по-скоро — ще ти покажа.

— Звучи ми загадъчно — пошегува се тя.

В продължение на четири години десетки жени се бяха надпреварвали да спечелят сърцето на красивия граф, за да се превърнат в господарки на двореца Монклер. Сега той с нетърпение очакваше да види реакцията на жената, която беше избрал да изпълнява тази роля.

Шери хвана съпруга си под ръка, усмихна се приятелски на лакея, който беше излязъл да ги посрещне, пристъпи напред и погледът й се закова върху вълшебната гледка пред нея. Дворецът беше изграден от камък. Високите му прозорци, опасващи цялата предна фасада, празнично светеха. Шеридан се обърна назад и забеляза, че от двете страни на безкрайната алея, водеща към сградата, бяха спрени десетки карети. Тя учудено погледна към Стивън и промълви:

— Прием ли даваш?

Стивън отметна глава назад и звънко се засмя, после я взе в прегръдките си и зарови лице в косите й.

— Луд съм по теб, лейди Уестморланд!

Дворецът не беше успял да я впечатли, но новото й име, произнесено на глас, я накара да потръпне от радост и гордост.

— Шеридан Уестморланд — изрече тя. — Харесва ми как звучи. Много ми харесва.

Зад тях спря каретата на Никълъс Дьовил и Шери си спомни въпроса, който преди малко беше задала.

— Прием ли си организирал?

Стивън кимна и погледна към приближаващия към тях Дьовил.

— Днес е шейсетият рожден ден на майка ми. Организирал съм празненство в нейна чест, ето защо брат ми и снаха ми не бяха в църквата. Те изпълняваха ролята на домакини в мое отсъствие. — Шеридан изглеждаше объркана, затова той поясни: — Поканите бяха изпратени още преди няколко седмици, но аз не исках да чакам балът да мине и тогава да се оженя за теб. Или по-точно — не можех да издържа дори ден повече на напрежението от очакването да разбера дали изобщо ще има сватба.

— Не това ме притеснява — призна Шеридан. — Страхувам се, че не съм подходящо облечена.

Ники чу последните й думи и обидено я погледна.

— Аз лично избрах тази рокля и я донесох чак от Лондон! — възкликна той.

— Да, но тя не е бална рокля — обясни Шеридан.

Прислужникът отвори вратата и до ушите им достигнаха весел смях и музика. Изящно мраморно стълбище се извиваше нагоре. Един иконом стоеше встрани и с усмивка очакваше новата му господарка да го забележи. Шери в миг забрави тревогите си покрай роклята.

— Колфакс! — възкликна радостно тя.

Той направи официален поклон:

— Добре дошли у дома, лейди Уестморланд!

— Всички ли са тук? — попита Стивън.

— Да, ваша светлост.

Той кимна и се обърна към шафера си.

— Върви в балната зала, а ние с Шери ще се качим горе да се преоблечем.

— В никакъв случай. Нямам търпение да зърна лицата им.

— Много добре. Значи бързо ще се преоблечем и ще слезем при вас. — Стивън нямаше търпение да остане насаме е красивата си съпруга. Балът щеше да продължи до късно след полунощ.

— Давам ви двайсет минути — прояви разбиране Никълъс.

Шери разсеяно слушаше разговора между двамата. Нямаше представа откъде ще вземе дрехи да се преоблече. Попита Стивън, когато тръгнаха нагоре по стълбите, но Дьовил извика:

— Двайсет минути! В противен случай аз ще се кача горе!

Тази невинна забележка накара съпруга й да промърмори нещо и Шеридан го изгледа с широко отворени очи:

— Как нарече Ники току-що?

— „Образец на точността“ — излъга Стивън и безпомощно се усмихна.

— Не ми прозвуча точно така.

— Е, приблизително — отвърна графът и се спря пред вратата на един просторен апартамент в дъното на коридора. — Нямаше време да ти поръчваме тоалет от Лондон, затова Уитни донесе една от своите рокли, която сметна за подходяща за случая.

Стивън отвори вратата. Три прислужнички стояха, готови да изпълнят нарежданията на господарите. Погледът на Шери се спря върху зашеметяващата рокля от сатен в цвят на слонова кост, внимателно разстлана върху огромното легло. Като омагьосана пристъпи напред, после се спря, без да откъсва поглед от роклята. Съпругът й нежно се усмихваше.

— Какво е това?

В отговор Стивън привлече главата й към гърдите си и прошепна:

— Булчинската рокля на Уитни. Искаше да я облечеш, ако се омъжиш за мен.

Беше абсурдно да се разплаче от щастие, каза си Шеридан.

— Колко време ще ти трябва, за да се преоблечеш?

— Около час — със съжаление отвърна тя. — В случай, че решим да направим нещо с косата ми.