Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Не, благодаря.

— Може би…

— Върви да си лягаш, Демсън! — прекъсна го Стивън. — Още веднъж ти благодаря — добави по-любезно той.

Демсън с неохота се поклони и излезе, но не и преди да хвърли последен критичен поглед на разкопчаната риза на графа.

Стивън беше почти сигурен, че личният му прислужник няма да се откаже така лесно от опитите си да го убеди, че с нужно да се облече по-прилично, затова стана и заключи вратата след него.

Разбира се, Демсън нямаше никаква представа, че Стивън вече е консумирал връзката си с Шери. Графът се приближи към вътрешната врата, свързваща неговите покои със стаите на новата графиня. Съжаляваше за начина, по който онази първа нощ беше започнала и завършила, но не изпитваше никакви угризения за онова, което се беше случило в леглото. Сега твърдо възнамеряваше да компенсира всичко, което беше липсвало първия път. Когато влезе в спалнята на Шери, с изненада установи, че тя още не е в леглото. Беше й дал достатъчно време да се съблече. Той тихо пристъпи към банята. В този момент вратата между спалнята и хола се отвори и покрай графа профуча една прислужница, натоварена с цял куп пухкави хавлиени кърпи.

Съпругата му се къпеше.

Съпругата му… Стивън посегна към кърпите под ужасения поглед на прислужницата.

— Но… Но милейди ще поиска да й помогна, когато дойде време да си легне!

Стивън започна сериозно да се чуди дали всички останали съпрузи си лягат облечени, за да оставят у прислугата погрешното впечатление, че нищо нередно няма да се случи. Той с усмивка влезе в банята. Шери лежеше отпусната в мраморната вана с гръб към вратата. Косата й беше вдигната, а гърдите й бяха покрити с пяна.

Гледката беше очарователна и много изкусителна. Неговата съпруга! Дъхът на лавандула внезапно му припомни за ултиматума, който Шеридан му беше дала във връзка с Хелън. Спомни си гневната й тирада, посветена на всички жени, е които любимият й беше имал връзка. Тя може и да не одобряваше начина, по който съпругът й беше трупал опит с жените в продължение на години, но тази вечер щеше да се наслаждава точно на тези негови умения. Стивън беше твърдо решен да я накара да запомни първата си брачна нощ до края на живота си.

Той приседна на ръба на ваната с намерението да изпълни ролята на прислужницата. Потопи ръце в топлата вола, после докосна гладката кожа на раменете й.

— Бих искала вече да излизам от ваната — каза тя, без да се обръща.

Стивън се засмя доволно от шегата, която се готвеше да й поднесе. Стана, разтвори една огромна кърпа и зачака. Шери излезе внимателно от водата и той я загърна в хавлията, но не отдръпна ръцете си. Изненадата й трая секунда. После Шери се облегна назад, плътно притискайки гърба, бедрата и краката си към неговите. Сложи ръцете си върху неговите и потърка страна в гърдите му. С този мълчалив жест тя му показваше желанието си, нежността и любовта си, но въпреки това, когато Стивън я извърна към себе си, забеляза, че Шери леко трепери и го гледа с нервна неувереност.

— Мога ли да си облека халата? — попита тя.

— Можете да правите всичко, което си поискате, лейди Уестморланд! — без колебание отвърна той.

Шеридан се поколеба, обзета от странно смущение. Стивън я разбра и се оттегли в спалнята.

Когато тя се появи пред него, дъхът му замря. Шеридан беше облечена в къса нощница от тънка бяла дантела — нежна като паяжина. Беше въплъщение на най-смелите мъжки мечти… безплътна, подканяща, не напълно облечена, но не и гола. Беше сирена. Ангел.

Шери забеляза пламъчетата в очите му и зачака неговите указания. Опитът й се изчерпваше с онази единствена нощ в замъка Клеймор, но тя вече имаше представа какво им предстои да направят. Затова стоеше смутена пред него. И това може би нямаше да се случи, ако прислужницата не беше изсипала онези соли с аромат на лавандула във ваната. Мирисът й напомни за Хелън Девърней. Беше зърнала любовницата на Стивън преди две седмици — беше тръгнала на разходка с каретата си, облицована с кадифе в лавандулов цвят. Джулиана Скефингтън й беше посочила каретата и я беше информирала за дамата вътре, но Шери и така знаеше коя е. Любовницата на Стивън. Настоящата любовница на Стивън. Хелън можеше да накара всяка жена да се чувства обикновена и невзрачна. Поне Шеридан се беше почувствала точно така.

Това усещане изобщо не й се беше поправило. Искаше й се да беше чула от устата на Стивън, че обича нея, Шеридан, и че повече не се среща с госпожица Девърней. Сега, когато паметта й се беше върнала, тя си представи американските посестрими на Хелън — жена с дълбоко деколтирана яркочервена рокля, със затъкнати пера в косите. Една вечер, надничайки през прозореца на казиното, в което испанецът и баща й често се отбиваха, Шери я беше видяла да седи в скута на Раф. Жената прокарваше пръсти през косата на Раф и Шеридан беше изпитала силна ревност, но тази нейна тогавашна ревност изобщо не можеше да се сравни с ревността, която я обземаше при мисълта за Хелън Девърней, седнала на коленете на Стивън.