Джудит Макнот - Преди да те срещна

Той за втори път се наклони към нея и й прошепна така, че прислужниците да не го чуят:

— Просто я среши и не се занимавай повече е нея.

— О! Но…

— Имам особена слабост към тази твоя дълга лъскава червена коса!

— В такъв случай ще я нося разпусната — с треперещ от вълнение глас отвърна Шери.

— Добре. Защото ни остават само петнайсет минути.

Алисия Уестморланд погледна към Хю Уитиком, когато прислужникът съобщи имената на херцог и херцогиня Хоторн и благородната двойка мина покрай лекаря.

— Хю, можеш ли да ми кажеш колко е часът?

Клейтън, който току-що беше погледнал своя часовник и отвърна вместо доктора:

— Минава десет.

Отговорът му накара всички около тях да си разменят отчаяни погледи. Уитни изрази гласно мисълта, която ги измъчваше:

— Шери е отказала да се омъжи за него, иначе щяха да са тук още преди три часа!

— Бях толкова сигурна… — започна госпожица Черити.

— Може би Дьовил не с успял да я накара да отиде с него до църквата — предположи Джейсън Фийлдинг, но съпругата му поклати глава и убедено отбеляза:

— Ако Ники Дьовил поиска да убеди някого да го последва, той ще намери начин да го направи.

Думите й накараха съпругът й и Клейтън да се спогледат.

— Да не би у Дьовил да има нещо, което съм пропуснал да забележа? — попита Джейсън херцога. — Нещо, което да го прави толкова неустоим?

— Аз нямам проблеми да му устоявам — сухо отвърна Клейтън и замълча, понеже една негова леля се приближи към майка му, за да я поздрави с рождения й ден.

— Прекрасен бал, Алисия! Трябва да си невероятно щастлива тази вечер!

— Можех да съм и по-щастлива — отвърна с въздишка херцогинята и понечи да тръгне към гостите си.

Икономът продължаваше да обявява имената на новопристигналите:

— Сър Родерик Карстеърс. Господин Никълъс Дьовил.

Алисия, както и всички посветени в плана на Стивън извърнаха очи към Ники. Горяха от нетърпение да разберат какво се е случило. Красивото лице на французина беше сериозно.

— Нищо не е станало! — прошепна съкрушено Уитни. — Провалихме се.

Съпругът й я прегърна през кръста и я притисна към себе си.

— Ти опита, скъпа. Направи всичко, което беше по силите ти.

— Всички ние се опитахме — подкрепи го Черити Торнтън. Брадичката й леко затрепери, когато срещна погледа на доктор Уитиком.

— Графът и графинята на Лангфорд!

Тези думи предизвикаха незабавна реакция от страна на присъстващите. Хората си разменяха учудени погледи, после обръщаха глави натам, откъдето щеше да се появи двойката. По лицата на близките на графа грейнаха щастливи усмивки.

Стивън Уестморланд, граф Лангфорд, облечен в официален черен костюм и снежнобяла риза, водеше за ръка своята приказна дама. Роклята й беше избродирана с перли, на кръста й се полюшваше златна верижка с вградени в нея диаманти и перли, а косата й се виеше в огнени пламъци и плавно падаше по раменете и гърба й.

— Мили Боже! — застина в благоговение госпожица Черити, но възклицанието й беше заглушено от бурни аплодисменти.

Първата му брачна нощ.

Стивън седеше на стола в спалнята си с навити до лактите ръкави, вдигнал крака на близката масичка. Отпиваше от брендито си, докато чакаше съпругата му да се приготви.

Неговата първа брачна нощ… Неговата жена…

Той изненадано извърна глава към вратата, когато личният му прислужник си позволи да влезе, без да бъде повикан.

— Ще имате ли нужда от моята помощ, ваша светлост? — попита Демсън, изненадан, че господарят му изглежда раздразнен от неговата поява.

Помощ? Стивън с мъка потисна усмивката СИ. Не, нямаше нужда от помощта на Демсън в онова, което му предстоеше да върши тази нощ. Представи си прислужника, изправен до леглото и търпеливо очакващ Стивън да му подаде панталоните си, за да ги закачи прилежно на закачалката.

— Милорд? — повторно попити Демеън.

Стивън осъзна, че се е втренчил в прислужника си с идиотска усмивка, и побърза да поклати глава.

— Не — вежливо отвърна той. — Благодаря.

Очите на Демеън с неодобрение се спряха върху разкопчаната риза на графа и навитите ръкави.

— Може би ще искате да ви донеса черния брокатен халат, милорд?

Стивън наистина се опита да си представи за какво му с въпросният халат и отново се усмихна.

— Не, мисля, че няма нужда.

— Тогава виненочервения копринен халат? Или пък тъмнозеления? — не се отказваше Демсън.

Стивън се досети, че прислужникът му, мъж на средна възраст, който никога не е бил женен, се притеснява дали графът ще направи добро впечатление на младата си съпруга.