Джудит Макнот - Преди да те срещна

— И какво друго дискутирахте с Лангфорд? Доста се забавихте.

— Обсъждахме също и малките стари дами с объркани спомени — иронично отвърна Ники. — И се чудехме на Божията мъдрост, благодарение на която езиците на тези старици продължават да работят дълго след като мозъкът им е престанал да функционира.

Херцогът на Станхоуп остро го изгледа:

— Надявам се, че не говорите за дама, която познавам!

— Всъщност познаваш ли дама, която са нарекли „Черити“, вместо да й дадат много по-точното название „Кокоши мозък“?

Херцогът едва потисна смеха си при това описание на по-възрастната му сестра.

— Може и да познавам — отвърна той и кимна на новия играч, приближил се до масата им.

Новопристигналият свойски се настани, кимайки на Баскервил и Дьовил, и погледна въпросително към младежите.

— Тези двамата с увиснали челюсти и дълбоки джобове са лордовете Банбратен и Айсли — представи ги Ники. — Вие вече сигурно сте виждали графа на Лангфорд? — попита той младите лордове.

Те едновременно кимнаха.

— Добре. Сега, след като приключихме с представянето, двамата с графа ще се заемем с благородната задача да приберем остатъка от бащините ви пари.

Ники раздаде картите, но когато вдигна своите, го прониза остра болка и той сгърчи лице.

— Лоша ръка, а? — изсмя се доволно херцогът на Станхоуп, тълкувайки погрешно гримасата на противника си.

Стивън помисли, че въпросът е отправен към него. Той хвърли поглед към изранените кокалчета на ръката си и отвърна:

— Не е чак толкова зле. — Обърна се и взе от таблата на стоящия зад гърба му сервитьор две чаши с бренди. Едната сложи пред себе си, другата подаде на Никълъс Дьовил. — Моите поздравления! — рече той и погледна изпитателно към единия от младежите, който в този момент разля виното си.

— Не може да си държи чашата — обясни Ники, проследявайки погледа на Стивън.

Графът кръстоса крака и неодобрително изгледа двамата пияни младежи.

— Някой е трябвало да ги научи как да се държат, преди да ги пуснат сами в обществото — отбеляза той.

— Взе ми думите от устата — съгласи се с готовност Ники.

Семейство Скефингтън бяха освободили къщата в Лондон и се бяха върнали у дома, в Блайтънфийлд. Ники изгуби три часа, докато открие Шери и приведе в действие романтичния план, който Лангфорд беше предложил. Според графа това беше единственият начин да си върне Шеридан и да я накара да повярва, че намеренията му са почтени.

Фактът, че сега Ники се беше превърнал в помощник на Стивън Уестморланд, при положение, че доскоро му беше противник, ни най-малко не го смущаваше. Първо, той правеше всичко по силите си, за да съживи една връзка, за чието проваляне отчасти беше отговорен, и второ — ролята, която изпълняваше, ужасно му харесваше. Трябваше да открие Шеридан и да я убеди да напусне семейство Скефингтън, защото й е намерил друго, „много по-добро място“ в едно имение, намиращо се на няколко часа път от дома на сегашните й работодатели.

За да компенсира загубата на семейство Скефингтън, той беше повел със себе си и две гувернантки, които щяха да заместят Шеридан.

Лейди Скефингтън беше завела дъщеря си в Девън, защото беше чула, че бъдещият херцог на Норингъм, който беше ерген, е решил да прекара целия юни месец там. Това улесняваше задачата на Ники. Нямаше да му е нужно много време да убеди сър Джон да се съгласи да получи две гувернантки срещу една. Стивън тайно щеше да плаща половината от заплатите им в продължение на една година.

Повече усилия трябваше да положи, за да убеди Шеридан. На всяка цена трябваше да я накара да си стегне багажа и да побърза за срещата с непознатия благородник, който беше склонен да й предложи въпросното „по-добро място“.

— Виконт Хардгроув е доста темпераментен, дори в някои случаи — направо непоносим — обясняваше той на девойката, — но много държи на племенника си, който е негов наследник, и затова иска да му осигури най-доброто.

— Разбирам — отвърна тя, питайки се дали ще изтърпи въпросния виконт.

— Заплащането е отлично и компенсира недостатъците на виконта.

— Какво разбирате под „отлично“?

Цифрата накара Шери да зяпне от учудване.

— Има и допълнителни неща.

— Какви неща?

— Голям апартамент за вас, лична прислужница, собствен кон…

Очите й се разширяваха от изненада при всяка следваща дума.

— Нима има и още? — попита тя, когато Ники направи пауза. — Как е възможно?