Джудит Макнот - Преди да те срещна

Графът вдигна поглед към нея, но Черити остана с впечатлението, че той не я слушаше и не мислеше за играта. От мига, в който Шеридан си беше тръгнала, Стивън изглеждаше по-мрачен от всякога. Въпреки това ударът му беше блестящ.

— Превъзходен удар, Стивън! — възкликна Джейсън и Черити веднага се възползва от момента, който толкова дълго беше очаквала.

— Толкова обичам да съм в компанията на джентълмени! — възкликна внезапно тя, докато наблюдаваше как домакинът долива мадейра в чашите на гостите си.

— Защо казвате това? — попита Клейтън от учтивост.

— Представителките на моя пол понякога могат да бъдат твърде дребнави и отмъстителни! И то без причина — отбеляза Черити. — Докато господата са съвсем друго нещо — те проявяват лоялност към другите мъже. Да вземем Уейкфийлд например — продължи тя, усмихвайки се одобрително на Джейсън Фийлдинг, маркиз на Уейкфийлд. — Ако бяхте жена, със сигурност щяхте да завидите на Лангфорд заради чудесния му удар преди малко. Но завидяхте ли му?

— Да — пошегува се Джейсън, но когато видя, че лицето й помръква, побърза да се поправи: — Не. Разбира се, чене, мадам.

— Ето, виждате ли? — одобрително рече Черити в мига, в който Стивън заобиколи масата и се подготви за поредния удар. — Но можете ли да познаете за кого първо се сещам, когато стане въпрос за лоялността между джентълмените?

— За кого? — попита разсеяно Клейтън.

— За Никълъс Дьовил и Лангфорд.

Ръката на Стивън трепна и целта за малко не беше пропусната. Само една от топките се търкулна и влезе в отвора.

— Това си беше чист късмет! — заяви Джейсън и добави: — Някога правил ли си си труда да преброиш колко пъти си печелел игри само заради добрия си късмет, а не заради уменията си? Аз смятам да го направя.

Черити обаче не се отказа от намеренията си. Тя изцяло пренебрегна опита на Джейсън да смени темата, наклони мило глава настрана и се обърна към маркиза и Клейтън, без да обръща внимание на Стивън.

— Ами да! — разпалено рече тя. — Ако Никълъс не беше толкова лоялен към Лангфорд, той веднага щеше да изпрати Шеридан Бромлейт обратно при него в деня, в който тя избяга от дома на годеника си. Но той така ли направи? Не!

Черити наблюдаваше изражението на Стивън в огледалото отсреща. При последните й думи той присви очи и впи поглед в гърба й.

— Шеридан искала да чуе истинската причина, поради която Лангфорд е решил да се ожени за нея — продължи старата мома. — И макар че на бедничкия Никълъс изобщо не му е било задължение да й поднесе съкрушителната истина, той го е направил! Колко по-лесно е щяло да му бъде, ако я беше излъгал или пък я беше изпратил за обяснение обратно при Лангфорд. Но той се е нагърбил е неприятната задача, за да помогне на своя добър приятел!

— Какво точно й с казал моят приятел Дьовил? — попита с едва овладян гняв Стивън.

Черити се обърна и невинно го погледна.

— Истината, разбира се! Шеридан вече беше разбрала, че не е Чариз Ланкастър, така че Никълъс вече не изпитвал притеснение да й разкаже за смъртта на лорд Бърлтън и за твоето чувство за вина, свързано с този злощастен инцидент. Та нали в крайна сметка именно заради това се преструваше толкова време на неин годеник?

Тримата мъже я гледаха с гняв и почуда, но тя лъчезарно се усмихна на всеки един от тях.

— Разбира се, каквато си е романтичка, Шеридан искала да си мисли… да вярва, че е имало и друга причина за предстоящата сватба, но скъпият Никълъс е трябвало много твърдо да й заяви, че се заблуждава. Че ти, Лангфорд, си й предложил непосредствено след като си научил новината за смъртта на господин Ланкастър — от съжаление, както наистина си беше. Това ужасно разстроило момичето, но Никълъс е направил точно онова, което е било необходимо. И всичко от безкористност и лоялност към един представител на силния пол.

Стивън захвърли стика и процеди през зъби:

— Този кучи син! — после бързо напусна билярдната зала Госпожица Черити се засегна, че графът си с позволил да използва подобни изрази пред една дама, но оттеглянето му изобщо не я изненада.

— Къде смятате, че отива Лангфорд? — обърна се тя към Джейсън Фийлдинг.

Джейсън погледна към Клейтън и повтори въпроса на госпожица Черити:

— Къде мислиш, че отива?

— Предполагам, че отива да си поговори с един свой стар приятел — сухо отвърна херцогът.

— Колко хубаво! — възкликна госпожица Черити. — А сега ще ми позволите ли да се включа в играта на мястото на Лангфорд? Сигурна съм, че ще успея да науча правилата!