Джудит Макнот - Преди да те срещна

Тя спомена за това пред Рафаел Бенавенте — симпатичен двайсетгодишен испанец със сини очи, който се беше присъединил към тях по пътя от Сейнт Августин към Савана.

— Cara mia! — възкликна през смях той. — Добре, че не си нетърпелива, защото баща ти е много лош играч. Сноши седях срещу него в игралната зала на мадам Гертруд и трябва да ти кажа, че падна голямо лъгане.

— Баща ми никога не би излъгал! — запротестира Шери.

— Не казвам, че той е лъгал — увери я бързо Рафаел. — Но другите го правеха, а баща ти дори не се усети.

— Ти трябваше да… — Очите й се спряха върху пистолета, окачен на колана му. Обзе я гняв при мисълта, че някой си е позволил да измъкне от баща й парите, които изкарваха с толкова труд. — Трябваше да ги застреляш! Да! Да ги гръмнеш всички до един!

— Това не бих могъл да направя, querida — поклати глава младежът и на устните му отново се появи усмивка. — Защото аз бях един от онези, които лъжеха.

— Измамил си баща ми? — Възмущението й беше огромно.

— Не, не! — Рафаел побърза да си придаде тъжно изражение. — Лъжа само когато е абсолютно наложително — например когато всички останали мамят — и лъжа само хората, които си позволяват да мамят мен.

По-късно Шери научи, че Рафаел бил прогонен от семейството си, което притежавало огромно имение в Мексико, заради „лошо държание“, както сам се беше изразил.

Шеридан, за която нейното малко семейство беше центърът на вселената, беше поразена от факта, че някои родители отблъскват децата си, както и от мисълта, че Рафаел трябва да е извършил нещо наистина ужасно, за да му наложат такова жестоко наказание. Когато внимателно подхвана темата пред баща си, той сложи ръка на рамото й и й обясни истинската причина, поради която младият им приятел беше изпаднал в немилост. Оказа се, че Рафаел бил силно увлечен по някаква дама, която за нещастие вече била омъжена. Шеридан прие това обяснение без коментар. Знаеше, че баща й рядко бъркаше в преценките си за хората, а освен това й се искаше да мисли само най-доброто за Рафаел. Беше едва на дванайсет години и й се струваше, че Рафаел Бенавенте е най-красивият и очарователен мъж на земята, с изключение на баща й, разбира се.

Раф й разказваше прекрасни истории и я уверяваше, че един ден ще стане невероятно красива млада дама. Казваше, че очите й приличат на сиви буреносни облаци и че Бог им е дал точно този цвят, защото най-добре подхожда на огнената й коса. Преди да срещне Рафаел, Шеридан не се интересуваше от външния си вид, но сега се надяваше той да излезе прав, както и да остане достатъчно дълго с тях, за да стане свидетел на положителната промяна в малката си приятелка.

За разлика от повечето скитници, които се присъединяваха към тях по време на пътуванията, Раф винаги имаше достатъчно пари. Нямаше конкретна цел и му беше все едно къде ще отиде. Играеше хазарт много по-често от баща й и пръскаше спечеленото с широка ръка.

Един ден, когато спряха фургона в покрайнините на Савана, щата Джорджия, младежът изчезна за четири дни и нощи. Появи се на петия ден, а от него се носеше дъх на парфюм и уиски. Шеридан заключи, че е бил при някоя „блудница“ — беше чула тази дума от един разговор между няколко омъжени жени, пътуващи с караваната си към Мисури. Въпреки че не знаеше какво точно представляват блудниците, беше останала с впечатление, че те са пропаднали жени, притежаващи някаква дяволска сила, с помощта на която „отклоняват почтените мъже от правия път“.

Та когато Раф се върна същия този ден, брадясал, а от него се излъчваше миризма на блудници, Шеридан прекара доста време в молитви за спасението на душата му, като едва се сдържаше да не заплаче от ужас. Скоро обаче страхът й прерасна в ревност, примесена с гняв. Той се опита да подобри настроението й, но Шери не се поддаде на ласкателствата му. Младежът сви рамене и се оттегли, давайки вид, че повече не го с грижа за нея, но на следващата вечер се появи с дяволита усмивка на красивото си лице и с китара в ръка. Престори се, че не забелязва Шеридан, настани се до огъня и засвири.

Шери беше чувала и други мъже да свирят на китара, но никой от тях не беше толкова добър като Раф. Струните трептяха под пръстите му и звуците караха сърцето й да бие по-силно. Внезапно темпото се смени, мелодията стана невероятно тъжна. Китарата сякаш плачеше. Третата мелодия беше лека и закачлива. Раф погледна към Шеридан, намигна й и започна да пее така, сякаш сам беше измислил текста специално за малката си приятелка. В песента се разказваше за един глупав мъж, който не ценял онова, което имал, нито жената, която го обичала, до мига, в който не загубил всичко. Преди Шери да се съвземе от вълнението при това изпълнение, Раф вече беше започнал друга песен, която момичето знаеше.