Джудит Макнот - Преди да те срещна

Тя неохотно се обърна към малкото огледало до умивалника на леля й и пристъпи по-близо, за да огледа хубаво лицето и косата си. Отражението й я накара да се отдръпне отвратена. Вдигна ръце и се опита да прокара пръсти през сплъстената си коса, но не успя. Притисна с длани стърчащите на всички страни кичури и отново се приближи към огледалото. Бавно отдръпна ръце и косата й моментално щръкна встрани. Изобщо не приличаше на майка си. Не приличаше на нито една от жените, които някога беше виждала — факт, който не беше осъзнала до този момент.

Леля й Корнелия беше казала, че Шери се е превърнала в посмешище. Сега, като се замислеше, хората наистина реагираха малко странно, когато я видеха — особено мъжете. Те се втренчваха някак особено в нея. Похотливо ли? Баща й очевидно не беше забелязал, че през последната година гърдите на Шеридан бяха пораснали — чак я беше срам.

Леля й Корнелия беше споменала, че изглеждала като развратница. Развратница? Шеридан свъси вежди. Опита се да си спомни кога и в каква връзка беше чула да се използва тази дума. Развратница… Тази дума май имаше нещо общо с блудница… с уличница. „Развратна уличница“! Това беше! Но нима Шеридан беше такава?

В следващата минута леля й каза нещо, което я накара да замръзне на мястото си. Корнелия предлагаше на зет си да остави момичето при нея. Тя щеше да осигури на Шери спокоен дом и подходящо възпитание. Шеридан бързо отвори вратата и изкрещя:

— Не, татко, недей! Не ме оставяй тук, моля те! Ще почна да нося дамски обувки и ще се постарая да се справя с моята развратна коса, и каквото кажеш, само не ме оставяй тук!

— Моля те, скъпа! — беше всичко, което успя да каже той и тя почувства, че е загубила битката.

— Искам да съм с теб, и с Раф, и със Спящото куче! Вие сте моето семейство, нищо, че тя не мисли така!

Продължи да го повтаря чак до другата сутрин, когато баща й се приготви за път.

— Ще се върна, преди да си се усетила — твърдо рече той. — Раф има няколко добри идеи. Ще спечелим цял куп пари и след година или най-много след две ще се върнем за теб. Дотогава ще си пораснала. Ще отидем в Шеруин Глен и ще си построим огромна къща точно както съм ти обещал, скъпа. Ще видиш!

— Не искам огромна къща — проплака момичето и погледна през прозореца към улицата, където беше Раф — тъжен и красив, а до него стоеше Спящото куче с непроницаемо изражение. — Просто искам да съм с теб, с Раф и със Спящото куче!

— Ще се върна да те взема, преди да си усетила, че ме няма — повтори баща й, без да обръща внимание на сълзите й и й се усмихна с онази своя усмивка, която всички дами намираха за неустоима, после добави: — Помисли си само колко изненадан ще бъде Раф, когато се превърнеш в изискана млада дама, която е облечена в рокля и прави нещата, на които леля ти смята да те научи.

Преди Шеридан да успее да протестира, баща й смъкна ръцете й от врата си, сложи си шапката, направи стъпка назад и се обърна към Корнелия:

— Ще ти изпращам пари, за да ти помагам.

Тя само кимна надменно, но Патрик не се засегна.

— Кой знае — подхвърли той, — може дори да те вземем с нас, когато тръгнем обратно към Англия. Би ти харесало, нали, Нели — да живееш току под носа на ескуайър Фарадей, и то в къща, по-голяма от неговата, където ще те посещават безброй обожатели? Спомням си, че докато живееше при баща си, салонът беше препълнен с кандидати. Е, вярно, че никой от тях не беше достатъчно добър за теб, но кой знае, сега може и да се появят подходящите.

Шеридан едва се сдържаше да не заридае. Баща й леко я притисна към гърдите си и тя прошепна в ухото му:

— Пиши ми.

— Ще ти пиша — обеща той.

Когато баща й излезе, Шери се обърна към жената, която беше разрушила щастието й и сега беше единствената й останала близка. Лицето на леля й беше безизразно. Сивите очи на момичето се наляха със сълзи, когато заяви:

— Аз… Иска ми се никога да не бяхме идвали тук! Иска ми се изобщо да не те бях виждала. Мразя те!

Вместо да я зашлеви през лицето, леля Корнелия я погледна право в очите и бавно изрече:

— Сигурна съм, че си откровена, Шеридан. И смея да твърдя, че преди всичко това да с приключило, ти ще ме намразиш още повече. Аз обаче изобщо не те мразя. Е, ще пием ли чай, преди да се заемем с обучението ти?

— Мразя да пия чай — уведоми я Шеридан, вирна упорито брадичка и с леден поглед прониза леля си. В този миг страшно много приличаше на Корнелия Фарадей, макар само леля й да си даваше сметка за това.

— Не се опитвай да ме уплашиш с това свое изражение, дете. Овладяла съм точно този поглед далеч преди ти да се родиш, така че съм бронирана срещу него. В Англия той би ти служил добре — там все пак щеше да си внучката на известния ескуайър Фарадей. За жалост сме в Америка, а и връзките ни с всемогъщия ескуайър така или иначе са прекъснати. Тук в най-добрия случай сме в класата на обеднялата интелигенция. Аз преподавам етикет на момичета, към чиито родители навремето щях да изпитвам единствено презрение, и съм щастлива, че изобщо имам работа. Благодаря на Създателя, че съм в състояние да поддържам тази удобна къща и да не поглеждам назад към миналото. Една Фарадей никога не се оплаква, запомни това. Не съжалявам за избора, който направих. Ако не друго, поне вече не съм играчка в ръцете на никого. Отдавна съм забравила какво е да се събудиш с мисълта за поредния слух, който витае около името ти. Живея спокойно и почтено.