Джоана Макпийс - Испанската награда

Португалският капитан трескаво подготвяше кораба за битка. Поставиха две бали платно на релинга, за да защитят моряците от обстрела. Отвориха бойниците и изкараха оръдията. Канонирите чакаха напрегнато заповед за стрелба.

Сивобрадият мъж, застанал до Норууд, вдигна ръка към устата си и изсъска сърдито:

— Всичко е напразно! — После се изплю отвратено срещу вятъра. — И друг път съм присъствал на такава сцена, Погледни конструкцията и ще разбереш, че противникът има почти неограничена възможност за маневриране. Нямаме никакъв шанс. Само след час ще ни закачат за куките си и ще ни потопят. Много по-добре е да позволим на проклетия англичанин да си избере, каквото иска, от товара ни и да продължим пътя си.

Норууд кимна с отсъстващ вид. Беше много зает да обмисли възможностите за бягство. Би било извънредно опасно да скочи през борда и да преплува разстоянието до неприятелския кораб. Ако не го улучеха английските стрелци, португалските му другари щяха да стрелят подире му като по предател. Той пое дълбоко въздух и се огледа. Мускулите му бяха възвърнали предишната си сила, умът му работеше прецизно както преди, свикнал с постоянните опасности. Изборът не беше много приятен, но какво да се прави? Ако се наложеше, щеше да се бие за живота си редом с португалските си другари. Наистина беше много по-разумно, ако капитанът се съгласеше да капитулира. Това беше най-доброто решение за всички.

Тежко гюлле падна точно пред носа на португалския кораб и разплиска огромен фонтан вода. Англичаните даваха сигнал на противника да се предаде. След малко се чу и устно предупреждение на английски.

Сивобрадият отново се изплю презрително.

— Ама че глупост! Светата дева да ни пази от младите и напористи капитани! Онзи нещастник не вижда ли, че няма никакъв шанс?

Изплющя камшик и двамата се присвиха, за да избегнат удара. Отекна рязка заповед към моряците да свият предното платно. Норууд побърза да се подчини, докато в главата му кръжаха противоречиви мисли.

Предните оръдия дадоха колективен залп, но въпреки далекобойността им английският платноход успя да се обърне по вятъра и да се изплъзне от огъня. Само след миг англичанинът даде изстрел от бомбардата, който раздроби главната мачта на хиляди парченца и опустоши средната палуба. Посипа се дъжд от метални и дървени парченца и поне десетина матроси бяха улучени смъртоносно. Пронизителният сигнал на тромпетите даде заповед за опразване на палубата.

Норууд скочи като котка от вантите, пропълзя през локвите кръв и забърза на помощ на другаря си. Нападалите наоколо моряци, притиснати от такелажа, се молеха напразно за спасение, шепнеха молитви или ругаеха безумието на капитана. Норууд задърпа с все сила напречната греда, която беше паднала точно върху краката на приятеля му. По време на пътуването двамата бяха станали много близки и се разбираха чудесно по всички въпроси. Старият моряк се вкопчи в ръцете му.

— Остави, старче! Вече нищо не можеш да направиш за мен. Моли се за душата ми и дано бог опрости греховете ми.

Норууд се приведе към лицето на умиращия и стисна до болка изстиващата му ръка.

Отново прозвуча сигнал на тромпети и той се надигна, замаян от мъка. Глухите удари му подсказаха, че англичаните вече хвърляха абордажните куки и скоро двата кораба щяха да се вкопчат в смъртоносна битка. Той се огледа бързо за някакво скривалище, където можеше да избегне кръвопролитното сражение. В този момент властният глас на един от офицерите му заповяда да се придвижи бързо към кърмата, където беше паднал първият офицер, улучен смъртоносно от падналата мачта. Норууд помогна да пренесат нещастника под палубата и бързо се мушна в един тъмен ъгъл, докато опръсканият с кръв корабен дърводелец преглеждаше ранения.

Когато го откриха и му заповядаха да излезе на палубата, там вече цареше истински ад. Английските пирати изобщо не се церемоняха с екипажа на португалския кораб и съпротивата беше сломена много бързо. Внезапно обкръжен, Норууд измъкна ножа си и си проби път към кърмата. Там се биеше младият португалски капитан, неприятелите го бяха заобиколили от всички страни. Очи в очи с готовия за бой пират, той изкрещя на тромпетиста да свири за предаване на кораба. Норууд проследи как моряците захвърлиха ножовете, шпагите, боздуганите и въжетата и се събраха в средата на кораба. Помисли малко и се присъедини към тях. След минута свирката на лоцмана възвести, че английският капитан ще се качи на борда на пленения кораб.